Музея на авиацията – едно място, което отдавна исках да посетя.
Как се стига до там – елементарно. С кола – хващате от Пловдив за Асеновград и гледате табели в ляво за летището и музея. С влак – хващате влака в същата посока и слизате на спирка Маврудово и сте на паркинга на музея.
В началото може да се зачудите дали сте на правилното място. На паркинга е портала за 24-та вертолетна авиобаза. Но по една арка с надпис „МУЗЕЙ“ разбирате че сте на правилното място. До нея има плака, която обяснява на български и английски работното време и ценоразписа на музея:
– от сряда до неделя: 0900 – 1700 (от април до септември)
– от сряда до неделя: 0900 – 1600 (от октомври до март)
Таксите са различни, има комбинирани билети за два музея във Варна и един в София. Дефаултно за възрастен е 5лв. Най-добре похарчените 5 лв за тази година!
Няма кой да къса билетчета – те се купуват чак от вътрешната експозиция. А докато стигнете до там ще минете през 50 самолета от външната експозиция.
Първата спирка – на метри след арката – МИГ-23. Тук имаше голямо „иха-уха-самолет!“ без да подозираме какво ни чака по-нататък 🙂 Снимки, пози, чупки… До всеки експонат има табелка със спецификациите на български и английски. И тук научих първия интересен факт. (Значи аз по принцип съм доста далече от самолетите, не различавам един МИГ от друг МИГ 🙂 ) МИГ-а можел да променя ъгъла на крилото по време на полет между 17° и 60°, което е показано добре на тази картинка от Wikipedia:
В разперената конфигурация имало по-добри маневрени свойства, а в свитата – по-добри харектеристики за излитане и кацане.
В поглед отзад самолета беше една куха тръба. Явно двигател и по-сериозните неща се махат когато една машина стане музеен екземпляр…
От тук нататък видяхме поне 20 различни МИГ-а като модели и конфигурации. С различно оборудване и въоръжение – с ракети, с бомби, с картечници и т.н. Няма да се спирам на всичките 20 екземпляра, за да не взема хляба на музея 🙂 Идете и разгледайте.
Продължаваме нататък. Минаваме покрай тъмен хангар. Хвърляме едно око през изкривените врати и виждаме интересни неща – двуплощници, витлови самолети… кухнята на Червения Барон 🙂 За съжаление тези машини не са част от експозицията. Може би се реставрират или чакат по-добри времена.
От дясно ни се пада откритата част, а в ляво – музейната сграда. Като видяхме колко много самолети ни чакат отвън, предпочетохме да се скрием в сградата 🙂
Тя се състои от две зали. Първата зала „Космонавтика“ е изложение на неща, които винаги съм искал да видя – спускаемия апарат от Союз-33, в който е летял първия български космонавт Георги Иванов, скафандърът му, подборка от космонавтска храна и някои апарати, които са участвали в начуни мисии.
Този „казан“ е спускаемия апарат на Союз-33. Историята на полета не е особено славна. Целта на мисията е скачане със станцията „Салют-6“ и извършване на 28 научни експеримента. Но технически проблем в последния момент попречва на скачването и апаратът е приземен по бързата процедура.
Какво е впечатлението ми от апарата? Че вътре е УЖАСНО тясно 🙂
Всичката апаратура се стига с една ръка. Двамата космонавти са седели в тенекиените вани долу един до друг в продължение на два дни. Мърдане? Няма на къде. Оставям на въображанието ви да измисли как са се справяли с основните си физически нужди 🙂
По нататък имаме изложба на космическа храна – лиофилизирани ястия. Лиофилизацията е процес на вакумно изпаряване на влагата от храната, което ѝ позволява да се запази по-дълго време без да губи хранителните си свойства. Чувал съм слух че в България сме имали институт по лиофилизация, който дълго време е снабдявал руските космически мисии с манджа.
С мъка се откъсвам от тази зала и продължаваме в другата. Там е разказана историята на аеронавтиката в България. Имаше много интересни факти, които за да видите, ще трябва да посетите музея 🙂 (Ще ви пусна малко гювеч – в България е конструиран орнитоптер, който се е издигал на 20 метра височина.)
Привършваме с тази зала и излизаме навън. Тук е трудно – самолетите са наредени в 4-5 редици… от къде да започнем… Хващаме го от най-далечния край.
3 ЗИЛ-а натоварени с мобилни лаборатории. Доста бяха поизгнили, а от лабораториите нищо не видяхме, освен информационната табелка.
Нататък 3/4 от екземплярите бяха МИГ-ове. Толкова много че почти да ми омръзне 🙂 Имаше интересни изключения като тази Чесна:
Този ИЛ прави впечатление колко просторна кабина има. Вижда се в почти всяка посока, за разлика от изтребителите. Там кабината изглежда малка с нулева видимост напред и силно ограничена настрани от габаритите на фюзелажа.
Някой от екземплярите бяха много лъснати и подпряни на тези триъгълните трупчета. Оставяха с впечатлението че аха-аха и могат да полетят. Други бяха яко зациментирани.
Имаше интересни експонати. Радвам се че успях да се докосна до неща, които са били в космоса. Но имаше неща, които не бяха показани. Примерно на мен би ми било интересно да видя вътрешността на кабината на някой от тези МИГ-ове. Поглед от вътре на мобилните лаборатории и на хеликоптерите също би бил безценен. Може да се направят някои стъпки към ъпгрейдване на атракциите в музея.
Като цяло съм много доволен. Най-добре похарчените 5 лв.
Музеят е много хубав. Жалко, че страдат от огромна липса на пари.
По принцип космонавтите не стоят постоянно в спускаемия апарат, а само в ситуации с повишен риск – излитане, спускане и маневри за корекция на орбитата и скачване. Огромната част от двудневния полет е било всъщност пасивно въртене в орбита докато космическият кораб полека настигал орбиталната станция. Това време те прекарват предимно в предния, „битов“ отсек със значително по-голям обем, където също се разполагат товарите и припасите. При завръщането на Земята „битовият“ и „приборно-агрегатният“ отсеци се разкачат от спускаемия апарат и изгарят в плънтите слоеве на атмосферата.
С изстрелването на „Съюз ТМА-08М“ вече е въведена нова схема при която дължината на полета до скачването с МКС вече е само около 6 часа.
А, и още едно малко уточнение за променливата конфигурация на крилете на МиГ-23. Разперените крила дават и по-добри маневрени възможности, и по-добри характеристики за излитане и кацане (по-ниска скорост, и по-къс пробег по пистите). Прибраните крила всъщност са нужни за постигане на максимална скорост по време на полет.
Подобна схема се прилага, частност, на тежките изтребители F-14 и F-111, и на стратегическите бомбардировачи B-1 и Ту-160.
Благодаря за коментара. Мислех че в спускаемия апарат е целия обитаем обем.
Гледах го последния полет. Това което ми беше куриозно е че са успели да компресират всичките двудневни задължения на екипажа до 6 часа. Малко ми се струва излишно прибързване да се прави така, особено в област където всяко човешко действие се тренира по 100 пъти и се изпълнява внимателно.