В дивото и бодливото, надалеч от сивото
С какво е известна Будапеща? С готическата архитектура и стария град? Със спа комплексите и минералните бани? С мостовете над река Дунав?
Освен всичко това Будапеща е също столицата на пещерите 🙂 Тя е единствената световна столица, под която се намират пещери с отличителен размер и дължина! До момента са изследвани над 30 км от пещерните системи, като това число се увеличава всяка година 🙂 Обособени са над 200 пещери, като няколко от тях са облагородени за посещение от кашкавал туристи 🙂
Толкова куцуз тръгване не бяхме правили скоро 🙂 Каквото можеше – се обърка… Още сутринта тръгнахме в 50% намален състав. Предната вечер някои хора се отказаха поради различни причини. А буквално сутринта преди старта половината от останалата група беше тръшната от неизвестни вируси и бацили. При излизане от паркинга пък чух едно брутално ХРРРТ изпод колата и се оказа че ниският бордюр е свалил целия ми калник и половината броня 🙂 След спешна употреба на видии и свински опашки някак си тръгнахме с известно закъснение и всеки светофар ни хвана на червено 🙂 По пътя звъннах да проверя софийската част от групата – оказаха с една кола по-малко – бацилът беше силен!
Остров Капри – върха на каприза, мястото, където всяка снимка се превръща в картичка… Мислех да оставя снимките да говорят и да не ви занимавам с душевните си словоизляяния 🙂 Но няма да ви се размине 🙂
Съботата дойде без план и настроение. Не знаех какво ми се прави 🙂 Едно беше сигурно – неделята – утре, щяхме да правим разходка-еднодневка до х. Рай с колегите – изкъртващи 20 км, за които ако преживеем, може и да прочетете в този блог 🙂 Но съботата преди това – а, де? Хем не ми се мореше, хем не ми се и седеше. За това решението дойде от сутрешното кафе. Няколко дестинации минаха през мен, отхвърлени до една. Тази изкъртваща, онази скучна… угода нямах 🙂
Цялата публикация „Пещера Добростански бисер и връх Попа“
Рядко ми се случва да се събудя напълно наспан и свеж като краставичка. Зле беше когато погледнах към часовника и видях числата 06:30 🙂 Някак си вътрешно хич не ме свърташе – все едно се събудих с 3 автоматични кафета в кръвта 🙂 Нямах планове да ходя никъде днес. Пороищата и наводненията вчера и онзи ден сигурно бяха разкаляли всяка пътека и събудили всеки комар. Още повече че прогнозите за днешния ден бяха същите като предните – месечните норми за дъжд, изляни в няколко часа… За това когато през прозореца ми се ококори едно голямо жълто слънце въобще и не чаках повече 🙂
Цялата публикация „Бачково – Клувията“
