Бузлуджа от вътре

Събота се заформи една инициатива да ходим в Бузлуджа. На Бузлуджа съм ходил много пъти, но вътре не бях влизал до сега. А винаги ми е било мерак. Та някой подаде идеята, организираха се едни евенти във Фейсбук и известна бройка хора се наговорихме за делото.

Времето беше кофти още от петъка. На прибиране към Стара Загора трябваше да мина през този облак. Усещането не беше като да те вали дъжд, а като да си на дъното на океана.

Събота започна с разкъсана облачност. Естествено облаците витаеха около Бузлуджа. Не за първи път ми се струва да тръгна посред лято и да пристигна посред есен.

(Упътване: пуска се за саундтрак на разказа Summoning)

Първата част от героите
Нещо като че ли почва да се появява
Извънземните започват да ни отвличат 🙂

Помотахме се наоколо докато чакаме другата група да дойде.

Преди като че ли имаше повече фъшкии

Тук-таме се отваряха дупки в мъглите

Разгледахме от къде може да се влезе. Известната дупка беше полу-зазидана. Парадния вход преди време зееше отворен, но уви – беше заварен и закопчан с доста сериозни щанги.

Докато вятъра се опитваше да ни издуха към южна България, от някъде се появиха група сериозно въоръжени фотографи. „Здрасти-здрасти“ и направо се наредиха на опашка на мишата дупка. След половин час дойдоха и нашите хора и ние се наредихме там. Значи, ако ви се струва че през това 100-килограмов човек не може да влезе – лъжете се 🙂 Като почна да гърми и да ми вали дъжд във врата, много бързо намерих пътя на вътре 🙂

Шмугнахме се по стълбите нагоре директно в голямата зала.

Някой от фотографите си беше забравил шарения чадър. Трябваше да го вкарам по-добре в кадър, но се ошашавих от гледката, която ми се разкриваше и забравих какво правя… Знаех че вътре е леш и разруха, но все пак беше по-чисто от стаята ми. Мащаба на интериора ме изненада. Залата е по-голяма от колкото изглежда отвън или по снимки. И по-мръсна. През тавана започваха да пръскат капки. Какъв ти таван – това което е останало от него. От дъжд избягахме, а на дъжд попаднахме.

Прескачайки отломки, локви и гняс, взех да се ориентирам в обстановката.

„Пролетарии от всички страни, съединявайте се“

Учуден бях че въобще е останало нещо от мозайките и паната. Някои от големите портрети бяха старателно унищожени, но мислех че нито едно здраво камъче няма да е останало.

От голямата зала може да се излезе в един концентричен коридор и панорамната тераса след него
Мозайките в панорамната тераса

За съжаление, гледка от терасата точно в този момент нямаше никаква. Мъглата беше плътна като Шипченско биволско мляко. А и започваше доста сериозен порой с гръмотевици. Някои от тях падаха съвсем наблизо.

По едно време се оказа че вътре ни вали повече отколкото отвън и се юрнахме на някъде да се скрием.

Кенеф
Част от софийската група

Докато се провирахме по тунелите под трибуните ми направи впечатление колко неща са оставили циганите. Вентилационни тръби, кабелни стойки и канали, решетки… Въобще не си бяха свършили добре работата.

На места си личаха луксозните червени велурени тапети.

Доста фаянсови плочки бяха изкъртени, но и доста си седяха на мястото. По-надолу намерихме на 90% запазена тоалетна. Забележете тук и вентилационните отвори (и всичките вентилационни тръби из тунелите). Това сигурно е била единствената сграда в България от онова време, притежаваща някаква климатична инсталация. Което ме навежда на въпроса – как се отоплява тази огромна зала?

Пороя заплющя с всичка сила

Взехме да се отправяме надолу, да потърсим малко сушина.

Фоайето и срещу нас парадния вход. Над нас е пода на голямата зала.

Във фоайето хванахме вратата, която ходеше към сервизните помещения и задната част.

Тук вероятно е бил трафопоста за високо напрежение на сградата.

Един от старите входове от север, който вече е зациментиран

Хванахме по спиралното стълбище в началото на помещението:

Долу имаше малки стаички („Килии!“ веднага казва болното ми въобръжение 🙂 ) почти опоскани.

Предупредени сте. Болното ми въобръжение става още по-болно.

Едно от малкото останал инвентар. За какво е служил пулта – никой не знае.

Една от другите стаи беше някакво машинно помещение за вентилацията:

Гроба на френските urbex-ери…

Единствената неразбита врата, която видяхме в цялата сграда.
Единствената дървена врата 🙂

Връщаме се обратно на горе

Излязохме от другата страна на трансформаторното помещение в основата на пилона. Имало е асансьор, който се качва до горе.

Прави впечатление, че асансьора е имал индикации за 6 етажа, но табло с 10 бутона. Вероятно са използвали стандартни компоненти от Искърския завод, защото видяхме само две спирки на асансьора – Долу и Горе. Тук хванахме нагоре по сервизната стълба. Снимки липсват, понеже хич, ама хич не ми беше до това точно тогава 🙂 Изкачването ми се стори поне час, през което време отслабнах доста, направих мускули и изобретих нови нецензурни думички. Всъщност сега като гледам таймстампа на снимките – точно 10 минути е било 🙂

Вече сме горе. А вратата е „нестандартна“ понеже се отваря наобратно.
До тук май циганин не се е качвал да „бере“ джилязо.

Оказа се че края на мъките не е дошъл и до върха на пилона има още няколко стълби, една от друга по-вити и по-интересни. След малко внезапно просветна и се оказа че сме в основата на червената петолъчка. Двете петолъчки се виждат от далече. Едно време хората от околията са мислели че са направени от рубин и са стреляли по тях с пушки, опитвайки се да ги свалят. Материала е някакво двуслойно стъкло или пластмаса. А звездите са гигантски. Изкачихме поне 2 етажа докато стигнем средата им.

След звездите следва малко помещение с няколко шкафа. До преди известно време тук е имало телекомско оборудване и на площадката горе е имало антени на ТВ, радио и интернет оператори. От всичко това е останала само лепенката „CISCO“ на шкафа.

Надявах се от горе да се открие хубава гледка, но уви. Мъглата беше минала консистенцията на Шипченско биволско мляко и отиваше към Купешко краве масло. Не ставаше да се мотаем излишно, че вятъра щеше да ни издуха. Хванахме обратно.

Починахме малко долу и направихме един бърз разбор къде не сме ходили още. До този момент вече бяхме пълни до горе с впечатления и адреналина беше започнал да заличава някои от моментите. Сега се сещам че не обиколихме цялата тераса или концентричния коридор преди нея. Но вече е късно.

Хванахме през фоайето стълбите надолу. Озовахме се в приземен етаж с гардероб в ляво и кенефи в дясно.

Фоайето

Хаха, късно. Вече работата отиваше към излизане.

Минахме за последно през голямата зала за финални снимки.

Героите

Героите отвън

В заключение да кажа че съм много очарован от преживяното. Пак ще ходим.

Disclaimer: Извършеното упражнение не се препоръчва на никого. Навирането в стари изоставени сгради си е риск! Ако не го осъзнавате, нямате стабилна група и подготовка, не го правете.

Крумово – Музея на авиацията

Музея на авиацията – едно място, което отдавна исках да посетя.
Как се стига до там – елементарно. С кола – хващате от Пловдив за Асеновград и гледате табели в ляво за летището и музея. С влак – хващате влака в същата посока и слизате на спирка Маврудово и сте на паркинга на музея.

В началото може да се зачудите дали сте на правилното място. На паркинга е портала за 24-та вертолетна авиобаза. Но по една арка с надпис „МУЗЕЙ“ разбирате че сте на правилното място. До нея има плака, която обяснява на български и английски работното време и ценоразписа на музея:
– от сряда до неделя: 0900 – 1700 (от април до септември)
– от сряда до неделя: 0900 – 1600 (от октомври до март)
Таксите са различни, има комбинирани билети за два музея във Варна и един в София. Дефаултно за възрастен е 5лв. Най-добре похарчените 5 лв за тази година!

Няма кой да къса билетчета – те се купуват чак от вътрешната експозиция. А докато стигнете до там ще минете през 50 самолета от външната експозиция.

Първата спирка – на метри след арката – МИГ-23. Тук имаше голямо „иха-уха-самолет!“ без да подозираме какво ни чака по-нататък 🙂 Снимки, пози, чупки… До всеки експонат има табелка със спецификациите на български и английски. И тук научих първия интересен факт. (Значи аз по принцип съм доста далече от самолетите, не различавам един МИГ от друг МИГ 🙂 ) МИГ-а можел да променя ъгъла на крилото по време на полет между 17° и 60°, което е показано добре на тази картинка от Wikipedia:

В разперената конфигурация имало по-добри маневрени свойства, а в свитата – по-добри харектеристики за излитане и кацане.
В поглед отзад самолета беше една куха тръба. Явно двигател и по-сериозните неща се махат когато една машина стане музеен екземпляр…

От тук нататък видяхме поне 20 различни МИГ-а като модели и конфигурации. С различно оборудване и въоръжение – с ракети, с бомби, с картечници и т.н. Няма да се спирам на всичките 20 екземпляра, за да не взема хляба на музея 🙂 Идете и разгледайте.

Продължаваме нататък. Минаваме покрай тъмен хангар. Хвърляме едно око през изкривените врати и виждаме интересни неща – двуплощници, витлови самолети… кухнята на Червения Барон 🙂 За съжаление тези машини не са част от експозицията. Може би се реставрират или чакат по-добри времена.

От дясно ни се пада откритата част, а в ляво – музейната сграда. Като видяхме колко много самолети ни чакат отвън, предпочетохме да се скрием в сградата 🙂

Тя се състои от две зали. Първата зала „Космонавтика“ е изложение на неща, които винаги съм искал да видя – спускаемия апарат от Союз-33, в който е летял първия български космонавт Георги Иванов, скафандърът му, подборка от космонавтска храна и някои апарати, които са участвали в начуни мисии.

Във ВВС наистина ги подбират по-ниски от 1.50м 🙂 И има защо – ще видите по-нататък.
Макет на седалка и тренажор за катапултиране

Този „казан“ е спускаемия апарат на Союз-33. Историята на полета не е особено славна. Целта на мисията е скачане със станцията „Салют-6“ и извършване на 28 научни експеримента. Но технически проблем в последния момент попречва на скачването и апаратът е приземен по бързата процедура.

Какво е впечатлението ми от апарата? Че вътре е УЖАСНО тясно 🙂

Всичката апаратура се стига с една ръка. Двамата космонавти са седели в тенекиените вани долу един до друг в продължение на два дни. Мърдане? Няма на къде. Оставям на въображанието ви да измисли как са се справяли с основните си физически нужди 🙂

По нататък имаме изложба на космическа храна – лиофилизирани ястия. Лиофилизацията е процес на вакумно изпаряване на влагата от храната, което ѝ позволява да се запази по-дълго време без да губи хранителните си свойства. Чувал съм слух че в България сме имали институт по лиофилизация, който дълго време е снабдявал руските космически мисии с манджа.

Грах, лютеница, мюсли, боб с наденица, кисело мляко и мюсли – по нещо за всеки вкус
Камера

С мъка се откъсвам от тази зала и продължаваме в другата. Там е разказана историята на аеронавтиката в България. Имаше много интересни факти, които за да видите, ще трябва да посетите музея 🙂 (Ще ви пусна малко гювеч – в България е конструиран орнитоптер, който се е издигал на 20 метра височина.)

ОКОТО на ракета с топлинно насочване…
… и електрониката която стои отзад 🙂
Стела се радва на малките патрончета
Счупено от противникова стрелба предно бронирано стъкло от пилотска кабина на изтребител
Фотокасета за отчитане точността на стрелбата – това пък какво е?

Привършваме с тази зала и излизаме навън. Тук е трудно – самолетите са наредени в 4-5 редици… от къде да започнем… Хващаме го от най-далечния край.

3 ЗИЛ-а натоварени с мобилни лаборатории. Доста бяха поизгнили, а от лабораториите нищо не видяхме, освен информационната табелка.

Радиолокационна станция П-15 – открива цели, летящи над 4000м на далечина 180км
Радиолокационна станция П-35М
Тренажор за катапултиране
С-75 „Двина“ – двустепенна ракета с далечина на поражение до 30км
jet2.com ни напомниха че действащото летище е на една плюнка от нас 🙂

Нататък 3/4 от екземплярите бяха МИГ-ове. Толкова много че почти да ми омръзне 🙂 Имаше интересни изключения като тази Чесна:

Този бехемот е ИЛ-14Т – транспортен
ИЛ-28Р – тактически бомандировач и разузнавач

Този ИЛ прави впечатление колко просторна кабина има. Вижда се в почти всяка посока, за разлика от изтребителите. Там кабината изглежда малка с нулева видимост напред и силно ограничена настрани от габаритите на фюзелажа.

Патето на Капитан Балу 🙂

Някой от екземплярите бяха много лъснати и подпряни на тези триъгълните трупчета. Оставяха с впечатлението че аха-аха и могат да полетят. Други бяха яко зациментирани.

Да не забравяме и хеликоптерния отдел

Безмоторен А-11
Двуроторен Ка-26
Нещо странно…
Нещо въоръжено до зъби…
И нещо сглобявано в час по Труд и техника…

Имаше интересни експонати. Радвам се че успях да се докосна до неща, които са били в космоса. Но имаше неща, които не бяха показани. Примерно на мен би ми било интересно да видя вътрешността на кабината на някой от тези МИГ-ове. Поглед от вътре на мобилните лаборатории и на хеликоптерите също би бил безценен. Може да се направят някои стъпки към ъпгрейдване на атракциите в музея.

Като цяло съм много доволен. Най-добре похарчените 5 лв.

OpenStreetMap – карта за състоянието на пътищата в България

Целта на тази тема е да се предостави информация относно качеството на пътищата в България. Стремежът е картата да се актуализира редовно, за да дава информация за качеството на настилката на пътищата, която да бъде от полза като се избира маршрут при пътуване в страната. Моля, предоставяйте информация, която би могла да бъде полезна за актуализиране на картата относно нови отсечки, които все още не са отбелязани, или съществуващи такива, които наскоро са били ремонтирани.

Инициативата беше започната във форума на SkyscrapperCity и се доразвива от мен и няколко приятели. Суровите данните са в свободен формат и могат да бъдат редактирани от всеки в OpenStreetMap.

Линк за картата

FAQ

1. Колко често се обновява картата?
В началото на проекта имаше адски много нови данни и слоя се ъпдейтваше на всеки 2-3 дни. След това постепенно периода се увеличава и в момента рендваме слоя на седмица-две. Това зависи от вашата активност – ако ни пращате повече данни, ще ъпдейтваме по-често.

2. От къде взимате данни за състоянието на отсечките?
От вас – потребителите. От форуми, от познати, които пътуват. През опцията „Добави данни“ на картата също са качени над 700 отсечки до момента.

3. Как да използвам „Добави данни“?
Попълнете в свободен текст полетата „От“, „До“ и „Състояние“. „От“ и „До“ биха могли да са нещо като „с. Долно Нагорнище“, „разклона на път I-8 за с. Дебелец“, „разклона на път 602 с път 6″…

4. Може ли да ни покажете състоянието и на градските улици?
Каквото ни изпратите – това вкарваме. Ако ни пратите градски улици – ще ги имате. Имайте предвид обаче че състоянието им се променя доста по-бързо от това на останалата пътна мрежа (улици се разбиват за една седмица, други за същото време претърпяват основен ремонт) и обновявайте данните които ни пращате.

5. Може ли да пращаме данни за пътища извън България?
Ако се намират близко до границата – няма проблем. Ако са по надалече или в друг край на света, ще трябва да го обсъдим.

6. Пешо казва че отсечката Х е зелена, а аз казвам че е жълта. Какво правим?
Разкажете ни защо мислите така и ние ще решим как да се появи на картата.

7. Добавих отсечката от Х до У, но не се появи на картата?
Данните минават през човек, който преценява кое как да се запише. Няма възможност за редакция в реално време.

8. Добавих отсечката от Х до У и е маркирана като качена, но все още я няма на картата?
Зелената маркировка от страни означава че хората, които качват данните са минали през отсечката и са я изпратили към OpenStreetMap. До 2-3 дни ще се появи на картата със следващото рендване.

9. Данните в OpenStreetMap не са ли публични? Не мога ли директно да ги редактирам през Potlatch/JOSM? Защо трябва да ползвам „Добави данни“ и да чакам докато отсечката ми се появи на картата?
Естествено че всеки може да редактира данните в OSM! „Добави данни“ е за тези които не знаят как става или не ги интересува много много какво движи картата.

10. Пътят Х е отбелязан като червен, но не е толкова зле. Минавам оттам често.
Път по който знаете дупките и ги минавате със затворени очи не значи че е хубав път. Човек който минава от там за първи път може да си потроши колата. Като цяло ако има дупки, които ви карат да намаляте скоростта или трябва да ги заобикаляте (особено с навлизане в насрещното движение) – пътят е червен.

11. Пътят между село Х и село У въобще го няма?
Пишете ни. Ще отнеме известно време да намеим GPS трак, но ако имате такъв може да ни го изпратите и ще го качим незабавно.

12. Пътищата от картата ви нямат нищо общо с реалността! Пътят Х е маркиран като червен, а онзи ден са го ремонтирали. Пътят У е маркиран като зелен а целия е в дупки!
Естествено че пътната обстановка се променя. Нямаме кристално кълбо и не виждаме какво става навсякъде по света. За това разчитаме на вас – потребителите за обратна връзка, ако намерите някакво несъответствие.

13. Плагиати! И ние от форум Х имахме идея за такава карта.
Ами направете я де 🙂 До сега съм виждал няколко варианта които представляваха сканирана пътна карта на България очертана с трицветен флумастер с данни от преди 5 години… Най-доброто което имаше беше във форума на SkyscrapperCity, чийто проект продължаваме.

14. Искам да направя дарение на проекта. Заслужавате си го!
Радвам се че мислите така 🙂 Парични дарения не приемаме, но винаги сме отворени за почерпка 🙂

15. Имам сървър на който мога да хостна проекта.
И ние имаме 🙂 Ако става дума обаче за сериозна самостоятелна машина (без чужди процеси по нея) с пълен достъп и стабилен трафик – звънкайте.

16. Защо се мъчите още, след като вече има Google Street View?
GSV не показва нещата в реално време. Снимките са правени преди доста време – месеци, година – и няма изгледи да се ъпдейтват скоро. GSV е доста сериозно out of date за целите на нашия проект. Освен това доста шосета и улици ги няма вътре (обещаваха 100% покритие на България, ама другия път), докато при нас има възможност наистина да се добавят всички отсечки. Освен това при нас много по-лесно се виждат нещата с овърлей върху картата, докато с GSV трябва визуално да проследите целия път, което би ви отнело толкова време колкото и да го пропътувате.

Басейните около Стара Загора

Ударих му една яка почивка тия дни – като се почна от близкия балкан и се мина през басейните в околията. Ще драсна едно бързо описание на последните, защото до сега не успях да намеря подобен вид ревю из нета.
1) Закрития басейн до езиковата гимназия
Идеален е ако отиваш за плуването, не за печене или да гледаш мацки. Басейна е закрит и работи и лете и зиме. Зимата не знам колко се отоплява, хората се връщат от плуване разболени. Размери – олимпийски. Коридори – 5. Обикновено е разделен на две части през средата – плитка и дълбока. Дълбочината е от 1.40 до 1.80 метра. Недостатъка му е че често се случват тренировките на разни лапетии и басейна се пълни с малчугани, които са отишли да си играят и да се давят. Вход за учащи – 1.50 лв, за които можеш да стоиш час и половина. Има топли душове, но шкафчетата в съблекалните не се заключват.

2) Старозагорски минерални бани – басейна на хотела на „Мини Марица Изток“
Големичък е, а дълбочината е около 1.40 – 1.80. Входа е 5 лв + 2 лв за шезлонг. Сини плочки. Има игрище за тенис на корт и футбол на малки вратички. Спортовете мисля че се плащат отделно. Има една будка за ядене и пиене, където правят хот дози за по 2 лв. Има душове и готини безплатни кенефи. Навъртат се мутри и мацки.

3) Старозагорски минерални бани – централните басейни
Тази година не съм ходил там, но миналата година бяха развалина. Има един огромен олимпийски басейн, на който плочите са разкъртени и не виждаш дали стъпваш върху плочка или върху пясък. Като ходихме последния път имаше порязани крака на острите счупени ръбове. Освен това басейна е наистина огромен и се чисти рядко. И е студен. Има и два по-малки басейна – единия е топъл, където се плацикат бебета и майките им. Доста е плитък и не става за друго освен за плацикане. Третия басейн е за гмуркане и в единия край е доста дълбок. Също е студен и наклона на дъното е доста голям, така че и за топка не става. В целия комплекс има едно барче. Няма шезлонги и чадъри. Единствения му плюс е че се намира на три минути от автобусната спирка за града и има лесен транспорт.

4) Комплекс „Русалка“ – квартал Железник
Басейна не е много голям и не е дълбок. Има тревна площ (където няма сянка) и плочки с шезлонзи и чадъри. Има мокър бар.

5) Басейна на с. Пряпорец
Средно голям басейн, дълбочина около 1.40 – 1.80 м. Сравнително чист. Има тревна площ с чадъри. Има барче и ресторант. Има и 5-6 бунгала (самостоятелен санитарен възел + 3 стаи) и е готино да поостанеш за ден-два. Комплекса се намира сравнително далече от автобусната спирка (около 30 минути пеша), така че по-добре да се ходи с кола.

6) Централния басейн на с. Ягода
Тук най ми хареса. Огромна тревна площ със сянка – има няколко големи дървета. Един голям басейн с дълбочина 1.30 – 2 м и един по-малък с дълбочина 1.30 м. И двата са с минерална вода и малкия е доста топъл. Има топли душове. Има 2-3 заведения (една бирария, едно барче и една будка, която не беше отворена), но тоалетната се плаща и е мизерна. Има условия за спорт – едно игрище за плажен волейбол с пясък, две-три игрища за федербал и едно за футбол на малки вратички. Има шезлонзи и чадъри. Входа беше 4 лв + 1.50 за шезлонг. Целия комплекс е наблизо до селската автогара, така че може да се иде с автобус от града или с кола. Единствения недостатък беше че басейните не са с плочки а с някаква мазилка и на места са хлъзгави.
Снимки от комплекса – тук.

7) Басейна в комплекс „Ушев“
То даже не беше басейн, ами нещо като вана или гьол. Явно е направен за гостите на бара, които да си топкат краката във водата… Само минахме от там и като видяхме колко е малко въобще не влязохме. Намира се зад с. Малка Верея.

8) Старозагорски минерални бани – комплекс „Гроди“
Басейна е голям и е заграден от всякъде с борова гора. На мен много ми хареса, заради сянката. Ако ходиш за да се печеш сериозно има да гониш слънцето. Има малък топъл детски басейн. Водата в големия басейн е чиста и май не е хлорирана – дали не е минерална? В малкия басейн е батак – ама така е, като цамбуркат вътре бебета които са измазани с плътен слой плажно мляко….
Цени от 2013та – вход – 6лв, шезлонг – 2лв, кебапче/кюфте – 1лв, пържени картофки – 2/2.50лв. Ако не си вземеш шезлонг можеш да се опънеш между боровете. Тревата е поддържана и няма храсталаци.