Posts Tagged ‘разни’

Джобна печка

Thursday, January 16th, 2014

Взех си джобна печка. Гори бензин за запалки, развива доста голяма температура, но няма открит пламък и не е по-огнеопасна от GSM-а ви, примерно.

Реакцията на повечето ми приятели като им я показвам обикновено е “WTF е това”, а когато им я дам да се потоплят и изцъклят очите 🙂 И аз не знаех че съществуват такива неща, докато не прочетох в някакъв форум обява за продаване. Оказва се че тези грейки са доста популярни сред ловци и туристи и въобще хора, които прекарват време навън по студовете. По-възрастните, които са били войници преди години я познават под името “каталитична грейка” и е била стандартен артикул по руско време. Топлината не е достатъчно за да те стопли целия, но определено е две идеи повече от това да ти тракат зъбите. Печката има и други приложения. Слагаш си я на врата преди лягане и по тялото ти се разлива една приятна топлина като от горещ душ. Сецнах си кръста и топлината от печката на болното място беше голямо облекчение докато се оправи.

Само един бъг съм забелязал до сега. По документация (и по думите на десетки хора, които ползват такива неща), с едно зареждане трябва да гори поне 24 часа. Моята не караше и 3 часа. Вариантите бяха три – кофти печка (има имитации, които не са много успешни), повредена каталитична дюза или кофти бензин. Първия вариант го отписах, понеже си взех точно от този модел, който се препоръчваше по всички места. Втория вариант също бих го отписал – вярно че дюзата трябва да се гледа внимателно, но моята си беше практически нова и съм я ползвал само по инструкции. Взех си друг бензин, малко по скъп, за да тествам и третия вариант. И о, чудо – температурата се вдигна с много и времетраенето на горенето се увеличи над 12 часа. Не можах да повярвам че печицата е способна на такива неща и рекох да направя малко по-обективно сравнение между двете горива. Сложих ги при еднакви условия, свалих температурната крива във времето и статистиката потвърди това което усетих.

Тествах три вида гориво:
* бензин ZIPPO купуван от магазин “Всичко за левче” – цена 2 лв
* бензин ZIPPO купуван от магазин за цигари “Premium” от старозагорския мол – цена 6 лв
* бензин STAR купуван от магазин “Метал мания” в старозагорския универмаг – цена 4 лв

Поглед отпред

Поглед отзад

Всяко измерване извърших по един и същ начин – грейката се напълва с един дозатор (до второто деление), запалва се и се оставя легнала на масата. За нея се прикрепя температурния сензор, пъха се във фабричното калъфче и повече не се пипа. Температурния сензор е DS18B20 – цифров, фабрично калибриран, с грешка от 0.5 C. Чете го Arduino Uno, свързано към компютъра, който записва показанията на всеки 15 секунди. Температурата на околната среда е 23 C. Замерванията са от момента на запалване на грейката, до момента в който температурата и се връща обратно до 23 С след изгасването ѝ.

Общ вид на опитната постановка

Близък изглед на грейката

Грейката във финална конфигурация с калъфче

Суров Excel с резултатите: readings_benzini_v2

Обобщена графика

На графиката се набива че синята линия почва малко по-горе от червената. Това се получи така, понеже изпуснах първите няколко измервания от евтиния бензин. Иначе и трите опита се извършиха при еднаква стайна температура.
* Евтиния гори малко, с ниска температура, достига пика рязко. Имам чувството че съотношението пари-въздух не му е както трябва. Вижда се че накрая когато парите намаляват температурата рязко се покачва.
* Скъпия определено гори най-много време, най-стабилно и с по-висока температура. Плавно достига максимума.
* STAR бензина гори с най-висока температура – рекордьор е със 70 градуса. Изгасва около 2 часа преди скъпия и като че ли не гори толкова равномерно.

Уикенд

Sunday, August 28th, 2011

Петък вечер адски ме ядосаха и ми се прииска да убия някого. За това събота сутринта събрахме една торба патрони с бащата, дръпнахме се от града и си намерихме жертви. Първите няколко изстрела бяха калибриращи и нищо не падна (освен някакво птиче).

Умрете, бутилки!

Макаровия се губеше в ръката ми

Нямам много опит с огнестрелно оръжие, но шишетата си го отнесоха.
Дядо ми измъкна един дърт парабелум. С него неговия баща – моят пра-дядо – се е сражавал в септемврийската революция. Разликата между парабелума и макаровия ми се стори голяма, макар че въобще не съм разбирач. С макаровия уцелвах по един от пет пъти, а с парабелума имах два от два точни.

Лара Крофт беше с нас

Още от сутринта се бяха образували едни апетитни фотогенични облачета

Времето беше прохладно и деня тепърва започваше. Имах още много енергия за хабене и ми се искаше да си направя прилична разходка. През последните две седмици температурите бяха адски и бях пуснал корени под климатиците. Идеята беше да мръднем до баните и от там нагоре през Богородичната стъпка да се качим на връх Голям Кайряк. Сравнително лек маршрут само с един по-сериозен наклон. Освен това беше празник – на този ден (27 август) през 1895 г. Алеко Константинов изкачва Черни Връх и поставя начало на организираното туристическо движение в България.
За съжаление никой не оцени готиното време и нямаше кой да ми уйдиса на акъла. Сам не ми се ходеше по горите, така че потърсихме алтернатива за следобеда. Облачетата бяха много примамливи и ми се прииска да направя един кадър с отражението им във вода. Пак се сетих за баните – там има езеро, паркове, скара-бира… Въобще готино място за събота следобед. А и понеже *ходене* имаше само по асфалт и то не много – желаещи се намериха :Р Натоварихме се и – газ. По криволичещия път нагоре се разминахме с някаква сватба. Черен мутренски джип беше файтона на младоженците и на капака му беше завързан букет с размерите на първолаче.
На разклона за баните имаше изненада – имаше полицейски коли и бяха отцепили с конуси отбивката за центъра. “ВТФ” си викаме ние, и продължихме през почивните станции. Гражданското присъствие беше доста засилено и вече почвахме да се чудим какво става. Нещата станаха ясни след първите два автобуса с народни носии. Бяхме уцелили деня в който се провежда фестивала “Богородична стъпка”. Това е фолклорно събитие, което събира ансамбли от цяла България. Тогава баните стават панаирджийско селище за няколко дни и временно малкото селце чупи рекордите по плътност на населението.

Посетителите бяха насядали по тревните площи

Панаирът е пълен

За всекиго по нещо


Отборите бяха строени в готовност


Надпяването беше сериозно и оспорвано


Средната възраст на участници и зрители да беше към 76 години. Чудна работа - някои бабки нямаха въздух да ходят и да живеят, обаче като отворят едни звучни гърла...


Публика


Музика без скара-бира няма


Класическо барбекю, направено от срязан бойлер

Лека полека си направихме обиколката и се запътихме към езерото. Надявах се облачетата да не ми избягат. Преди това приятно се изненадах да видя един фонтан, който не беше работил 20 години.

Тук имам снимка как 5-годишен джапам по камъните


Някой се изкушават да се разхладят още малко


Децата нищо не ги спира

Ако някой се загледа в храсталаците на страни би видял интересна гледка:

Щайга с водни лилии

Най-после стигнахме до езерото. Водата беше спокойна и никак не отразяваше панаира, който се случваше на 30 метра от нея.

Не се сдържах





И една сглобена панорама за финал

Google Earth ъпдейт

Tuesday, July 14th, 2009

Изненада – най-после Гугъл пуснаха по-детайлни сателитни снимки на България. И този път постижението не е особено доволно – средна разделителна способност. Предишния zoom level на по-голямата част от България беше 12, сега е 15. Колкото да разграничите къща с двор в населено място. Контрастността е добра и почти няма облаци върхи снимките. Обаче облаци има в отраженията на водоемите. На големите градове не е обърнато особено внимание – снимките нито са с увеличена детайлност, нито са нови.
Въпреки това лично за мен GE изпревари леко Bing (Майкрософтските карти с висока разделителна способност).

Инвазията на снежните човеци

Sunday, February 22nd, 2009

В Пловдив бая сняг поваля, така че се изненадах от ситуацията в Стара Загора. И там беше паднал малко, но повечето беше в състояние на киша и поледица. Не знам сестрата как ме съгласи да ходим на Аязмото (щото аз съм противник на безцелното разкарване по студ и лед). В крайна сметка се озовахме на баира и се оказа че там има доста повече девствен сняг от колкото в целия град. И още повече – явно снежните обитатели на планетата Хот са решили да заселват Земята, защото навсякъде имаше… инвазия от снежни човеци. Десетки. Всякакви. Мъжки, женски, безполови, с двуделно и триделно тяло, с ушички, с крака, с аксесоари…
И ние дадохме своя принос в заселването на Земята.

Злия

Злия

Буцата

Буцата

Женското

Женското

Семейството - отзад

Семейството - отзад

Семейството - отпред

Семейството - отпред

Засмяното

Засмяното

Шапкарят

Шапкарят

Нашия

Нашия

ICHC най-после пуснаха RSS!

Friday, January 30th, 2009

Вече мога да следя съдържанието в едно с всички други RSS-и без да отварям нова страница.
Адресът е http://feeds.feedburner.com/ICanHasCheezburger. Здравейте котенца 🙂