Posts Tagged ‘пътепис’

Беше добра година

Saturday, January 3rd, 2015

Голяма година беше, наситена с приятни емоции и покорени върхове във всяка област на живота. Толкова много вълнения имаше, че чак ме е срам да направя списък. Един списък предполага че мога да ги степенувам по по-по-най, а действителността е че всичките спомени и постижения са ми скъпи.

Все пак самохвалството трябва да почне от някъде, та ето – пробягах 2 километра! Преди години в средното училище покривахме нормативи по физическо и бягането на 600 метра го завършвах пълзейки и повръщайки. А ето, тази година си поставих за цел да излизам поне 2 пъти седмично и малко по малко всеки днешен абсолютен лимит се превръщаше в утрешния норматив.

Започнах да си готвя супички. До скоро за мен кухнята беше *тера инкогнита*, а вече кълцам зеленчуци и слагам тенджерата на котлона. Не се получава нещо кой знае какво, но удовлетворението от това да хвърлиш малко труд в храната си е голямо.

Позавъртях се покрай климатика в квартирата и му направих онлайн дистанционно с жив видео поток и дистанционно за андроид с Bluetooth. Видео с демонстрация и глупости – тук.

През цялата година направихме няколко пътувания с приятели, всяко от които лесно може да се опише с “беше уникално – закриваме годината!” 🙂

Оженихме половината фирма – Диди и Митко, Гери и Павел. След това Невена я напънаха пророчески сънища и за моята сватба, но за целта първо трябва да се появят кандидатки 🙂

Юни месец с Димо направихме 5-дневна екскурзия до Рим. За първи път летях и останах очарован. Много впечатления ми останаха и сега като гледам дори съм изписал 6 поста в блога 🙂

Най-после си взех нормална раница. Онзи ден скъсах и първите си нормални обувки, но съм им навъртял над 200 км, така че – доволен съм. Взех си също и още доста благи неща, но няма да правя инвентарен списък сега 🙂

Август и септември се направиха доста къмпинги, къде с нощни разходки, къде с други интересни благини. Дръпнахме една разходка до Мальовица и една покъртителна 30-километрова обиколка на Балкана.

След това се бях приготвил да закривам годината, но съвсем скоро се откриха планове за разходка около Широка Поляна. Имаше фото-оргазми, а разходката с уазка до Орлово Око си беше приключение!

Последните седмици от годината бяха мъгливи и дъждовни и това ми развали плановете за наблюдение на големите метеорни потоци есента. За сметка на това Геминидите ме изненадаха с идеални условия за наблюдение и снимки и резултатите надминаха очакванията ми.

Измежду 10-те хиляди изщракани кадъра ми е трудно да избера десетина снимки които са били голяма емоция за мен, но да пробвам.

IMG_4466

Това не са катакомбите в Рим или някой музей на Холокоста. Това е част от българската история и близко минало. Никой не трябва да забравя клането в Батак.

IMG_4855_6_7_tonemapped

Трявна и къщите-музеи

IMG_5093

Балканът смръщва вежди над Аневското кале

IMG_5655_6_7_tonemapped

Тук имаше няколко дни надхитряне с дъжда и игра на гоненица, която завърши с красиви гледки към Пловдив

IMG_6384_5_6_tonemapped

Толкова търсех макове, а те всичките се били скрили до Червената църква в Перущица

IMG_7419

Тази година доста пъти ходихме до Сливодолското падало, всеки път имаше нови емоции.

IMG_7735

Памучни облачета над язовир Пясъчник

IMG_8616

Селфи на Колизеума, където ни чука гръмотевична буря със светкавици, сипещи се на броени метри от нас

IMG_9340

Още селфита на Копринка, докато гръмотевиците се изсипват зад гърба ни

IMG_0527

Част от двудневния пешеходен мазохизъм в Балкана

IMG_0725

Първия допир с Рила, който ме очарова с много неща: циркусните долини, лазенето по морените, напомпаните от налягането кроасани 🙂

IMG_1152

Безценното чувство да се събудиш с тази гледка! Язовир Широка Поляна.

IMG_2220

Първия сняг за сезона се случи отново до Мальовица, където го комбинирахме с отровно-горещи минерални извори 🙂

IMG_2928_29_30_tonemapped

Леко инцидентна разходка над язовир Въча ме хвана с перфектното време на Бековите скали.

cropped-1

Една лятна буря напълни с електричество Стара Загора

Крумово – Музея на авиацията

Wednesday, February 13th, 2013

Музея на авиацията – едно място, което отдавна исках да посетя.
Как се стига до там – елементарно. С кола – хващате от Пловдив за Асеновград и гледате табели в ляво за летището и музея. С влак – хващате влака в същата посока и слизате на спирка Маврудово и сте на паркинга на музея.

В началото може да се зачудите дали сте на правилното място. На паркинга е портала за 24-та вертолетна авиобаза. Но по една арка с надпис “МУЗЕЙ” разбирате че сте на правилното място. До нея има плака, която обяснява на български и английски работното време и ценоразписа на музея:
– от сряда до неделя: 0900 – 1700 (от април до септември)
– от сряда до неделя: 0900 – 1600 (от октомври до март)
Таксите са различни, има комбинирани билети за два музея във Варна и един в София. Дефаултно за възрастен е 5лв. Най-добре похарчените 5 лв за тази година!

Няма кой да къса билетчета – те се купуват чак от вътрешната експозиция. А докато стигнете до там ще минете през 50 самолета от външната експозиция.

Първата спирка – на метри след арката – МИГ-23. Тук имаше голямо “иха-уха-самолет!” без да подозираме какво ни чака по-нататък 🙂 Снимки, пози, чупки… До всеки експонат има табелка със спецификациите на български и английски. И тук научих първия интересен факт. (Значи аз по принцип съм доста далече от самолетите, не различавам един МИГ от друг МИГ 🙂 ) МИГ-а можел да променя ъгъла на крилото по време на полет между 17° и 60°, което е показано добре на тази картинка от Wikipedia:

В разперената конфигурация имало по-добри маневрени свойства, а в свитата – по-добри харектеристики за излитане и кацане.
В поглед отзад самолета беше една куха тръба. Явно двигател и по-сериозните неща се махат когато една машина стане музеен екземпляр…

От тук нататък видяхме поне 20 различни МИГ-а като модели и конфигурации. С различно оборудване и въоръжение – с ракети, с бомби, с картечници и т.н. Няма да се спирам на всичките 20 екземпляра, за да не взема хляба на музея 🙂 Идете и разгледайте.

Продължаваме нататък. Минаваме покрай тъмен хангар. Хвърляме едно око през изкривените врати и виждаме интересни неща – двуплощници, витлови самолети… кухнята на Червения Барон 🙂 За съжаление тези машини не са част от експозицията. Може би се реставрират или чакат по-добри времена.

От дясно ни се пада откритата част, а в ляво – музейната сграда. Като видяхме колко много самолети ни чакат отвън, предпочетохме да се скрием в сградата 🙂

Тя се състои от две зали. Първата зала “Космонавтика” е изложение на неща, които винаги съм искал да видя – спускаемия апарат от Союз-33, в който е летял първия български космонавт Георги Иванов, скафандърът му, подборка от космонавтска храна и някои апарати, които са участвали в начуни мисии.

Във ВВС наистина ги подбират по-ниски от 1.50м 🙂 И има защо – ще видите по-нататък.

Макет на седалка и тренажор за катапултиране

Този “казан” е спускаемия апарат на Союз-33. Историята на полета не е особено славна. Целта на мисията е скачане със станцията “Салют-6” и извършване на 28 научни експеримента. Но технически проблем в последния момент попречва на скачването и апаратът е приземен по бързата процедура.

Какво е впечатлението ми от апарата? Че вътре е УЖАСНО тясно 🙂

Всичката апаратура се стига с една ръка. Двамата космонавти са седели в тенекиените вани долу един до друг в продължение на два дни. Мърдане? Няма на къде. Оставям на въображанието ви да измисли как са се справяли с основните си физически нужди 🙂

По нататък имаме изложба на космическа храна – лиофилизирани ястия. Лиофилизацията е процес на вакумно изпаряване на влагата от храната, което ѝ позволява да се запази по-дълго време без да губи хранителните си свойства. Чувал съм слух че в България сме имали институт по лиофилизация, който дълго време е снабдявал руските космически мисии с манджа.

Грах, лютеница, мюсли, боб с наденица, кисело мляко и мюсли – по нещо за всеки вкус

Камера

С мъка се откъсвам от тази зала и продължаваме в другата. Там е разказана историята на аеронавтиката в България. Имаше много интересни факти, които за да видите, ще трябва да посетите музея 🙂 (Ще ви пусна малко гювеч – в България е конструиран орнитоптер, който се е издигал на 20 метра височина.)

ОКОТО на ракета с топлинно насочване…

… и електрониката която стои отзад :)

Стела се радва на малките патрончета

Счупено от противникова стрелба предно бронирано стъкло от пилотска кабина на изтребител

Фотокасета за отчитане точността на стрелбата – това пък какво е?

Привършваме с тази зала и излизаме навън. Тук е трудно – самолетите са наредени в 4-5 редици… от къде да започнем… Хващаме го от най-далечния край.

3 ЗИЛ-а натоварени с мобилни лаборатории. Доста бяха поизгнили, а от лабораториите нищо не видяхме, освен информационната табелка.

Радиолокационна станция П-15 – открива цели, летящи над 4000м на далечина 180км

Радиолокационна станция П-35М

Тренажор за катапултиране

С-75 “Двина” – двустепенна ракета с далечина на поражение до 30км

jet2.com ни напомниха че действащото летище е на една плюнка от нас :)

Нататък 3/4 от екземплярите бяха МИГ-ове. Толкова много че почти да ми омръзне 🙂 Имаше интересни изключения като тази Чесна:

Този бехемот е ИЛ-14Т – транспортен

ИЛ-28Р – тактически бомандировач и разузнавач

Този ИЛ прави впечатление колко просторна кабина има. Вижда се в почти всяка посока, за разлика от изтребителите. Там кабината изглежда малка с нулева видимост напред и силно ограничена настрани от габаритите на фюзелажа.

Патето на Капитан Балу :)

Някой от екземплярите бяха много лъснати и подпряни на тези триъгълните трупчета. Оставяха с впечатлението че аха-аха и могат да полетят. Други бяха яко зациментирани.

Да не забравяме и хеликоптерния отдел

Безмоторен А-11

Двуроторен Ка-26

Нещо странно…

Нещо въоръжено до зъби…

И нещо сглобявано в час по Труд и техника…

Имаше интересни експонати. Радвам се че успях да се докосна до неща, които са били в космоса. Но имаше неща, които не бяха показани. Примерно на мен би ми било интересно да видя вътрешността на кабината на някой от тези МИГ-ове. Поглед от вътре на мобилните лаборатории и на хеликоптерите също би бил безценен. Може да се направят някои стъпки към ъпгрейдване на атракциите в музея.

Като цяло съм много доволен. Най-добре похарчените 5 лв.