Posts Tagged ‘Пловдив’

Крумово – Музея на авиацията

Wednesday, February 13th, 2013

Музея на авиацията – едно място, което отдавна исках да посетя.
Как се стига до там – елементарно. С кола – хващате от Пловдив за Асеновград и гледате табели в ляво за летището и музея. С влак – хващате влака в същата посока и слизате на спирка Маврудово и сте на паркинга на музея.

В началото може да се зачудите дали сте на правилното място. На паркинга е портала за 24-та вертолетна авиобаза. Но по една арка с надпис “МУЗЕЙ” разбирате че сте на правилното място. До нея има плака, която обяснява на български и английски работното време и ценоразписа на музея:
– от сряда до неделя: 0900 – 1700 (от април до септември)
– от сряда до неделя: 0900 – 1600 (от октомври до март)
Таксите са различни, има комбинирани билети за два музея във Варна и един в София. Дефаултно за възрастен е 5лв. Най-добре похарчените 5 лв за тази година!

Няма кой да къса билетчета – те се купуват чак от вътрешната експозиция. А докато стигнете до там ще минете през 50 самолета от външната експозиция.

Първата спирка – на метри след арката – МИГ-23. Тук имаше голямо “иха-уха-самолет!” без да подозираме какво ни чака по-нататък 🙂 Снимки, пози, чупки… До всеки експонат има табелка със спецификациите на български и английски. И тук научих първия интересен факт. (Значи аз по принцип съм доста далече от самолетите, не различавам един МИГ от друг МИГ 🙂 ) МИГ-а можел да променя ъгъла на крилото по време на полет между 17° и 60°, което е показано добре на тази картинка от Wikipedia:

В разперената конфигурация имало по-добри маневрени свойства, а в свитата – по-добри харектеристики за излитане и кацане.
В поглед отзад самолета беше една куха тръба. Явно двигател и по-сериозните неща се махат когато една машина стане музеен екземпляр…

От тук нататък видяхме поне 20 различни МИГ-а като модели и конфигурации. С различно оборудване и въоръжение – с ракети, с бомби, с картечници и т.н. Няма да се спирам на всичките 20 екземпляра, за да не взема хляба на музея 🙂 Идете и разгледайте.

Продължаваме нататък. Минаваме покрай тъмен хангар. Хвърляме едно око през изкривените врати и виждаме интересни неща – двуплощници, витлови самолети… кухнята на Червения Барон 🙂 За съжаление тези машини не са част от експозицията. Може би се реставрират или чакат по-добри времена.

От дясно ни се пада откритата част, а в ляво – музейната сграда. Като видяхме колко много самолети ни чакат отвън, предпочетохме да се скрием в сградата 🙂

Тя се състои от две зали. Първата зала “Космонавтика” е изложение на неща, които винаги съм искал да видя – спускаемия апарат от Союз-33, в който е летял първия български космонавт Георги Иванов, скафандърът му, подборка от космонавтска храна и някои апарати, които са участвали в начуни мисии.

Във ВВС наистина ги подбират по-ниски от 1.50м 🙂 И има защо – ще видите по-нататък.

Макет на седалка и тренажор за катапултиране

Този “казан” е спускаемия апарат на Союз-33. Историята на полета не е особено славна. Целта на мисията е скачане със станцията “Салют-6” и извършване на 28 научни експеримента. Но технически проблем в последния момент попречва на скачването и апаратът е приземен по бързата процедура.

Какво е впечатлението ми от апарата? Че вътре е УЖАСНО тясно 🙂

Всичката апаратура се стига с една ръка. Двамата космонавти са седели в тенекиените вани долу един до друг в продължение на два дни. Мърдане? Няма на къде. Оставям на въображанието ви да измисли как са се справяли с основните си физически нужди 🙂

По нататък имаме изложба на космическа храна – лиофилизирани ястия. Лиофилизацията е процес на вакумно изпаряване на влагата от храната, което ѝ позволява да се запази по-дълго време без да губи хранителните си свойства. Чувал съм слух че в България сме имали институт по лиофилизация, който дълго време е снабдявал руските космически мисии с манджа.

Грах, лютеница, мюсли, боб с наденица, кисело мляко и мюсли – по нещо за всеки вкус

Камера

С мъка се откъсвам от тази зала и продължаваме в другата. Там е разказана историята на аеронавтиката в България. Имаше много интересни факти, които за да видите, ще трябва да посетите музея 🙂 (Ще ви пусна малко гювеч – в България е конструиран орнитоптер, който се е издигал на 20 метра височина.)

ОКОТО на ракета с топлинно насочване…

… и електрониката която стои отзад :)

Стела се радва на малките патрончета

Счупено от противникова стрелба предно бронирано стъкло от пилотска кабина на изтребител

Фотокасета за отчитане точността на стрелбата – това пък какво е?

Привършваме с тази зала и излизаме навън. Тук е трудно – самолетите са наредени в 4-5 редици… от къде да започнем… Хващаме го от най-далечния край.

3 ЗИЛ-а натоварени с мобилни лаборатории. Доста бяха поизгнили, а от лабораториите нищо не видяхме, освен информационната табелка.

Радиолокационна станция П-15 – открива цели, летящи над 4000м на далечина 180км

Радиолокационна станция П-35М

Тренажор за катапултиране

С-75 “Двина” – двустепенна ракета с далечина на поражение до 30км

jet2.com ни напомниха че действащото летище е на една плюнка от нас :)

Нататък 3/4 от екземплярите бяха МИГ-ове. Толкова много че почти да ми омръзне 🙂 Имаше интересни изключения като тази Чесна:

Този бехемот е ИЛ-14Т – транспортен

ИЛ-28Р – тактически бомандировач и разузнавач

Този ИЛ прави впечатление колко просторна кабина има. Вижда се в почти всяка посока, за разлика от изтребителите. Там кабината изглежда малка с нулева видимост напред и силно ограничена настрани от габаритите на фюзелажа.

Патето на Капитан Балу :)

Някой от екземплярите бяха много лъснати и подпряни на тези триъгълните трупчета. Оставяха с впечатлението че аха-аха и могат да полетят. Други бяха яко зациментирани.

Да не забравяме и хеликоптерния отдел

Безмоторен А-11

Двуроторен Ка-26

Нещо странно…

Нещо въоръжено до зъби…

И нещо сглобявано в час по Труд и техника…

Имаше интересни експонати. Радвам се че успях да се докосна до неща, които са били в космоса. Но имаше неща, които не бяха показани. Примерно на мен би ми било интересно да видя вътрешността на кабината на някой от тези МИГ-ове. Поглед от вътре на мобилните лаборатории и на хеликоптерите също би бил безценен. Може да се направят някои стъпки към ъпгрейдване на атракциите в музея.

Като цяло съм много доволен. Най-добре похарчените 5 лв.

OpenStreetMap – градски транспорт в Пловдив

Saturday, May 19th, 2012

Screenshot

От много време се занимавам с OpenStreetMap, но чак сега ми се наложи да направя нещо наистина полезно с данните, които се намират там. Тук ще намерите линиите на градския транспорт в Пловдив – автобуси и тролеи, с всичките им спирки. Все пак данните в OSM са user-contributed, така че не може да се каже че картата е 100% точна, но мисля че е по-добра от всички останали такива в интернет.
За сега картата може да се ползва по два начина:
1. Интересувате се от къде минава определена линия – избирате съответната линия и тя се отбелязва на картата.
2. Интересувате се до къде могат да ви закарат автобусите минаващи през определена спирка – цъкате приблизителното си местоположение на картата, избирате вашата спирка и всички линии минаващи през нея се отбелязват на картата.

Няколко идеи, които може би ще се осъществят в бъдеще (може да дадете някоя идея):
1. Оптимизация за мобилни устройства с GPS.
2. Маркиране на всички спирки по дължината на маршрутите – тук съм малко скептичен как ще се понесе на по-слабите машини ако се покажат 200 маркера наведнъж.