Posts Tagged ‘любопитно’

Secure. Contain. Protect.

Tuesday, December 24th, 2013

SCP е уики с кратки научнофантастични произведения завъртяни около свръхестествени събития. Пишат се във формата на псевдо-реалистични доклади, лабораторни изследвания и протоколи. Стила и съдържанието напомнят на някаква кръстоска между Twilight Zone, X-Files и Outer Limits.

Всяко произведение се върти около определен паранормален предмет, който е представен с номер SCP-XXXX. Обикновено присъстват следните секции: класификация за степента на опасност, протокол за съхранение на обекта и описание. Евентуално могат да присъстват интервюта, извадки от научни експерименти, аудио и видео логове и т.н.

Фондацията е общ елемент в канона на SCP. Това е организация от изследователи, агенти и военни звена, целящи да каталогизират свръхестественото във вселената и да предпазят човечеството от възможните ефекти. Въпреки че на пръв поглед Фондацията е филантропска, методите ѝ въобще не са такива. За опасни опити които често завършват летално се използват осъдени престъпници (Class-D personel). Ръководството не се бои да използва смъртоносна сила, дори и върху собствения си персонал, в случай на компроментиране или зараза. Мотото е нещо като “всички са заменими”. Ако цивилни попаднат под влиянието на SCP елемент, амнезиачни наркотици се раздават с голямата кофа. SCP обектите се съхраняват в неизвестен брой архиви-лаборатории (Sites), всяка от които е снабдена с атомно устройство за саморазрушение в случай на “най-лошото”. Някои от обектите имат потенциал да предизвикат края на света.

Макар и в написани общ стил, статиите пробуждат различни чувства. Някои са типичните лъвкрафтски истории за пипални чудовища и светеща слуз, които ти влизат под кожата и те отказват да спиш. Някои ти захващат въображението и се усещаш че мислено си разиграваш алтернативни сценарии. Някои здраво те разсмиват и те връщат на земята. Част от статиите имат суфикс -J за “jokes” и са точно това.

Някои от SCP обектите които ми направиха впечатление (ще ги описвам съвсем накратко, без spoilers):

SCP-087 – безкрайното стълбище

SCP-093 – портал към алтернативна реалност, дълго е, историята е добре развита

SCP-426 – една потенциална -J история, но работата е сериозна

SCP-914 – предметен трансфигуратор

SCP-231 – момиче, което всеки ден бива подложено на толкова ужасни неща, че се налага персонала сам да взима амнезиачни наркотици

SCP-1171 – Каспър, расисткия призрак

SCP-294 – вендинг машина, която продава всякакви течности

SCP-682 – интелигентно, много агресивно влечуго, което мрази всички хора

SCP-5308-J – колекция от няколко предмета, които тормозят и най-добрите умове във Фондацията

SCP-993 – телевизионно предаване с Боби Клоуна, който подсъзнателно подтиква зрителя към криминални прояви

SCP-006-J – колекция от насекомоидни организми, заради които се събира отряд “Съпрузи” и се въоръжават с Четирикратни Екстравагантни Хипер Лимбатични Икстерминатори (още известни като ЧЕХЛИ)

SCP-1370 – безвреден робот, който има душата на Минг Безпощадния и иска да пороби целия свят. Самоосакатява се при опит да нападне цвете в саксия. Историята плаче за -JJJJJ

SCP-1867 – разумен и телепатичен морски охлюв, който се представя за британски естествоизпитател

SCP-085 – двуизмерно момиче, живеещо като рисунка на лист хартия

SCP-1048 – разумно плюшено мече, с патологични наклонности и способност да се самовъзпроизвежда

SCP-1437 – бездънна дупка в земята, портал към алтернативни вселени

SCP-1322 – малка пространствено-времева аномалия, която свързва нашата с друга вселена. Обмян на знания, мирно сътрудничество, чума.

SCP-354 – кърваво езеро, което създава разнообразни чудовища

SCP-028 – изоставен двор, който дарява човек който влезе в него с ултимативното знание по случайна тема

SCP-504 – салатни домати които убиват при проява на тъпо чувство за хумор

SCP-342 – билет за обществен транспорт, който отвлича човека, който го ползва извън нашата реалност

SCP-871 – самовъзпроизвеждащ се кекс, който ако не бъде изяждан, може да напълни цялата планета с кексове

SCP-1440 – възрастен мъж, който въздейства неагивно на човешкото население около себе си до степен, в която всички умират.

SCP-1470 – разумен паяк скачач, способен на телепатия

SCP-1342 – копие на Вояджър 1, изпратен към Земята от извънземна цивилизация

SCP-1958 – VW бус, изстрелян в космоса преди 60 години

SCP-348 – порцеланова купа, която се пълни сама със супа

SCP-1193 – сондажна дупка с неизвестна дълбочина, в която живее огромна ръка. На повърхността на земята има телефонна будка, която свързва човек с неизвестното същество

SCP-439 – паразитно насекомо, което живее в човешки гостоприемник, като вкаменява мускулната му маса, изяжда вътрешните му органи и го използва като структура за кошер

SCP-015 – маса от тръби, клапи, бойлери и друга водопроводна апаратура, която се саморазраства и възпроизвежда

SCP-1545 – карнавален костюм на лама, който влияе на съзнанието на облеклите го и те почват да се възприемат като лама

SCP-1006 – група интелигентни паяци, възприели политическа система и самоизлъчили марксистко правителство

SCP-1845 – разнородна група разумни животни, възприели феодални порядки, водени от лисица, която се възприема за средновековен среден владетел от католическа Франция

SCP-453 – нощно заведение, което подчинява посетителите да участват в един от няколко известни сценарии като театрални постановки, но на живо

SCP-4357-J – адски демон, който се присмива на хората и без да иска ги учи как да го затворят

SCP-882 – конструкция от зъбни колела, кабели, ремъци и други механизми, събрани на случаен принцип. Движи се от неизвестна сила и има способността да подчинява съзнанията на близките хора. Те го възприемат като железния бог и му носят метал, който механизма абсорбира и използва за да нараства.

SCP-804 – устройство, което ако е активирано влияе на всякакви изработени от човешка дейност предмети като ускорява процеса на стареене. Подобен ефект има и върху човешки същества.

SCP-789-J – кенефния призрак

SCP-423 – обектът няма физическа форма. Представлява фиктивен персонаж (Фред), който се самодобавя в дадено литературно произведение. Може да се движи от книга в книга, ако се намират на разстояние до 1 метър. Разумен и е и може да бъде осъществена комуникация с него.

SCP-1529 – хуманоидно същество, живеещо на склона на Хималаите. Хипнотизира и убива планинари.

Крумово – Музея на авиацията

Wednesday, February 13th, 2013

Музея на авиацията – едно място, което отдавна исках да посетя.
Как се стига до там – елементарно. С кола – хващате от Пловдив за Асеновград и гледате табели в ляво за летището и музея. С влак – хващате влака в същата посока и слизате на спирка Маврудово и сте на паркинга на музея.

В началото може да се зачудите дали сте на правилното място. На паркинга е портала за 24-та вертолетна авиобаза. Но по една арка с надпис “МУЗЕЙ” разбирате че сте на правилното място. До нея има плака, която обяснява на български и английски работното време и ценоразписа на музея:
– от сряда до неделя: 0900 – 1700 (от април до септември)
– от сряда до неделя: 0900 – 1600 (от октомври до март)
Таксите са различни, има комбинирани билети за два музея във Варна и един в София. Дефаултно за възрастен е 5лв. Най-добре похарчените 5 лв за тази година!

Няма кой да къса билетчета – те се купуват чак от вътрешната експозиция. А докато стигнете до там ще минете през 50 самолета от външната експозиция.

Първата спирка – на метри след арката – МИГ-23. Тук имаше голямо “иха-уха-самолет!” без да подозираме какво ни чака по-нататък 🙂 Снимки, пози, чупки… До всеки експонат има табелка със спецификациите на български и английски. И тук научих първия интересен факт. (Значи аз по принцип съм доста далече от самолетите, не различавам един МИГ от друг МИГ 🙂 ) МИГ-а можел да променя ъгъла на крилото по време на полет между 17° и 60°, което е показано добре на тази картинка от Wikipedia:

В разперената конфигурация имало по-добри маневрени свойства, а в свитата – по-добри харектеристики за излитане и кацане.
В поглед отзад самолета беше една куха тръба. Явно двигател и по-сериозните неща се махат когато една машина стане музеен екземпляр…

От тук нататък видяхме поне 20 различни МИГ-а като модели и конфигурации. С различно оборудване и въоръжение – с ракети, с бомби, с картечници и т.н. Няма да се спирам на всичките 20 екземпляра, за да не взема хляба на музея 🙂 Идете и разгледайте.

Продължаваме нататък. Минаваме покрай тъмен хангар. Хвърляме едно око през изкривените врати и виждаме интересни неща – двуплощници, витлови самолети… кухнята на Червения Барон 🙂 За съжаление тези машини не са част от експозицията. Може би се реставрират или чакат по-добри времена.

От дясно ни се пада откритата част, а в ляво – музейната сграда. Като видяхме колко много самолети ни чакат отвън, предпочетохме да се скрием в сградата 🙂

Тя се състои от две зали. Първата зала “Космонавтика” е изложение на неща, които винаги съм искал да видя – спускаемия апарат от Союз-33, в който е летял първия български космонавт Георги Иванов, скафандърът му, подборка от космонавтска храна и някои апарати, които са участвали в начуни мисии.

Във ВВС наистина ги подбират по-ниски от 1.50м 🙂 И има защо – ще видите по-нататък.

Макет на седалка и тренажор за катапултиране

Този “казан” е спускаемия апарат на Союз-33. Историята на полета не е особено славна. Целта на мисията е скачане със станцията “Салют-6” и извършване на 28 научни експеримента. Но технически проблем в последния момент попречва на скачването и апаратът е приземен по бързата процедура.

Какво е впечатлението ми от апарата? Че вътре е УЖАСНО тясно 🙂

Всичката апаратура се стига с една ръка. Двамата космонавти са седели в тенекиените вани долу един до друг в продължение на два дни. Мърдане? Няма на къде. Оставям на въображанието ви да измисли как са се справяли с основните си физически нужди 🙂

По нататък имаме изложба на космическа храна – лиофилизирани ястия. Лиофилизацията е процес на вакумно изпаряване на влагата от храната, което ѝ позволява да се запази по-дълго време без да губи хранителните си свойства. Чувал съм слух че в България сме имали институт по лиофилизация, който дълго време е снабдявал руските космически мисии с манджа.

Грах, лютеница, мюсли, боб с наденица, кисело мляко и мюсли – по нещо за всеки вкус

Камера

С мъка се откъсвам от тази зала и продължаваме в другата. Там е разказана историята на аеронавтиката в България. Имаше много интересни факти, които за да видите, ще трябва да посетите музея 🙂 (Ще ви пусна малко гювеч – в България е конструиран орнитоптер, който се е издигал на 20 метра височина.)

ОКОТО на ракета с топлинно насочване…

… и електрониката която стои отзад :)

Стела се радва на малките патрончета

Счупено от противникова стрелба предно бронирано стъкло от пилотска кабина на изтребител

Фотокасета за отчитане точността на стрелбата – това пък какво е?

Привършваме с тази зала и излизаме навън. Тук е трудно – самолетите са наредени в 4-5 редици… от къде да започнем… Хващаме го от най-далечния край.

3 ЗИЛ-а натоварени с мобилни лаборатории. Доста бяха поизгнили, а от лабораториите нищо не видяхме, освен информационната табелка.

Радиолокационна станция П-15 – открива цели, летящи над 4000м на далечина 180км

Радиолокационна станция П-35М

Тренажор за катапултиране

С-75 “Двина” – двустепенна ракета с далечина на поражение до 30км

jet2.com ни напомниха че действащото летище е на една плюнка от нас :)

Нататък 3/4 от екземплярите бяха МИГ-ове. Толкова много че почти да ми омръзне 🙂 Имаше интересни изключения като тази Чесна:

Този бехемот е ИЛ-14Т – транспортен

ИЛ-28Р – тактически бомандировач и разузнавач

Този ИЛ прави впечатление колко просторна кабина има. Вижда се в почти всяка посока, за разлика от изтребителите. Там кабината изглежда малка с нулева видимост напред и силно ограничена настрани от габаритите на фюзелажа.

Патето на Капитан Балу :)

Някой от екземплярите бяха много лъснати и подпряни на тези триъгълните трупчета. Оставяха с впечатлението че аха-аха и могат да полетят. Други бяха яко зациментирани.

Да не забравяме и хеликоптерния отдел

Безмоторен А-11

Двуроторен Ка-26

Нещо странно…

Нещо въоръжено до зъби…

И нещо сглобявано в час по Труд и техника…

Имаше интересни експонати. Радвам се че успях да се докосна до неща, които са били в космоса. Но имаше неща, които не бяха показани. Примерно на мен би ми било интересно да видя вътрешността на кабината на някой от тези МИГ-ове. Поглед от вътре на мобилните лаборатории и на хеликоптерите също би бил безценен. Може да се направят някои стъпки към ъпгрейдване на атракциите в музея.

Като цяло съм много доволен. Най-добре похарчените 5 лв.

OpenStreetMap – карта за състоянието на пътищата в България

Wednesday, July 4th, 2012

Целта на тази тема е да се предостави информация относно качеството на пътищата в България. Стремежът е картата да се актуализира редовно, за да дава информация за качеството на настилката на пътищата, която да бъде от полза като се избира маршрут при пътуване в страната. Моля, предоставяйте информация, която би могла да бъде полезна за актуализиране на картата относно нови отсечки, които все още не са отбелязани, или съществуващи такива, които наскоро са били ремонтирани.

Инициативата беше започната във форума на SkyscrapperCity и се доразвива от мен и няколко приятели. Суровите данните са в свободен формат и могат да бъдат редактирани от всеки в OpenStreetMap.

Линк за картата

FAQ

1. Колко често се обновява картата?
В началото на проекта имаше адски много нови данни и слоя се ъпдейтваше на всеки 2-3 дни. След това постепенно периода се увеличава и в момента рендваме слоя на седмица-две. Това зависи от вашата активност – ако ни пращате повече данни, ще ъпдейтваме по-често.

2. От къде взимате данни за състоянието на отсечките?
От вас – потребителите. От форуми, от познати, които пътуват. През опцията “Добави данни” на картата също са качени над 700 отсечки до момента.

3. Как да използвам “Добави данни”?
Попълнете в свободен текст полетата “От”, “До” и “Състояние”. “От” и “До” биха могли да са нещо като “с. Долно Нагорнище”, “разклона на път I-8 за с. Дебелец”, “разклона на път 602 с път 6″…

4. Може ли да ни покажете състоянието и на градските улици?
Каквото ни изпратите – това вкарваме. Ако ни пратите градски улици – ще ги имате. Имайте предвид обаче че състоянието им се променя доста по-бързо от това на останалата пътна мрежа (улици се разбиват за една седмица, други за същото време претърпяват основен ремонт) и обновявайте данните които ни пращате.

5. Може ли да пращаме данни за пътища извън България?
Ако се намират близко до границата – няма проблем. Ако са по надалече или в друг край на света, ще трябва да го обсъдим.

6. Пешо казва че отсечката Х е зелена, а аз казвам че е жълта. Какво правим?
Разкажете ни защо мислите така и ние ще решим как да се появи на картата.

7. Добавих отсечката от Х до У, но не се появи на картата?
Данните минават през човек, който преценява кое как да се запише. Няма възможност за редакция в реално време.

8. Добавих отсечката от Х до У и е маркирана като качена, но все още я няма на картата?
Зелената маркировка от страни означава че хората, които качват данните са минали през отсечката и са я изпратили към OpenStreetMap. До 2-3 дни ще се появи на картата със следващото рендване.

9. Данните в OpenStreetMap не са ли публични? Не мога ли директно да ги редактирам през Potlatch/JOSM? Защо трябва да ползвам “Добави данни” и да чакам докато отсечката ми се появи на картата?
Естествено че всеки може да редактира данните в OSM! “Добави данни” е за тези които не знаят как става или не ги интересува много много какво движи картата.

10. Пътят Х е отбелязан като червен, но не е толкова зле. Минавам оттам често.
Път по който знаете дупките и ги минавате със затворени очи не значи че е хубав път. Човек който минава от там за първи път може да си потроши колата. Като цяло ако има дупки, които ви карат да намаляте скоростта или трябва да ги заобикаляте (особено с навлизане в насрещното движение) – пътят е червен.

11. Пътят между село Х и село У въобще го няма?
Пишете ни. Ще отнеме известно време да намеим GPS трак, но ако имате такъв може да ни го изпратите и ще го качим незабавно.

12. Пътищата от картата ви нямат нищо общо с реалността! Пътят Х е маркиран като червен, а онзи ден са го ремонтирали. Пътят У е маркиран като зелен а целия е в дупки!
Естествено че пътната обстановка се променя. Нямаме кристално кълбо и не виждаме какво става навсякъде по света. За това разчитаме на вас – потребителите за обратна връзка, ако намерите някакво несъответствие.

13. Плагиати! И ние от форум Х имахме идея за такава карта.
Ами направете я де 🙂 До сега съм виждал няколко варианта които представляваха сканирана пътна карта на България очертана с трицветен флумастер с данни от преди 5 години… Най-доброто което имаше беше във форума на SkyscrapperCity, чийто проект продължаваме.

14. Искам да направя дарение на проекта. Заслужавате си го!
Радвам се че мислите така 🙂 Парични дарения не приемаме, но винаги сме отворени за почерпка 🙂

15. Имам сървър на който мога да хостна проекта.
И ние имаме 🙂 Ако става дума обаче за сериозна самостоятелна машина (без чужди процеси по нея) с пълен достъп и стабилен трафик – звънкайте.

16. Защо се мъчите още, след като вече има Google Street View?
GSV не показва нещата в реално време. Снимките са правени преди доста време – месеци, година – и няма изгледи да се ъпдейтват скоро. GSV е доста сериозно out of date за целите на нашия проект. Освен това доста шосета и улици ги няма вътре (обещаваха 100% покритие на България, ама другия път), докато при нас има възможност наистина да се добавят всички отсечки. Освен това при нас много по-лесно се виждат нещата с овърлей върху картата, докато с GSV трябва визуално да проследите целия път, което би ви отнело толкова време колкото и да го пропътувате.

OpenStreetMap – градски транспорт в Пловдив

Saturday, May 19th, 2012

Screenshot

От много време се занимавам с OpenStreetMap, но чак сега ми се наложи да направя нещо наистина полезно с данните, които се намират там. Тук ще намерите линиите на градския транспорт в Пловдив – автобуси и тролеи, с всичките им спирки. Все пак данните в OSM са user-contributed, така че не може да се каже че картата е 100% точна, но мисля че е по-добра от всички останали такива в интернет.
За сега картата може да се ползва по два начина:
1. Интересувате се от къде минава определена линия – избирате съответната линия и тя се отбелязва на картата.
2. Интересувате се до къде могат да ви закарат автобусите минаващи през определена спирка – цъкате приблизителното си местоположение на картата, избирате вашата спирка и всички линии минаващи през нея се отбелязват на картата.

Няколко идеи, които може би ще се осъществят в бъдеще (може да дадете някоя идея):
1. Оптимизация за мобилни устройства с GPS.
2. Маркиране на всички спирки по дължината на маршрутите – тук съм малко скептичен как ще се понесе на по-слабите машини ако се покажат 200 маркера наведнъж.

Компютрите на космическите совалки

Wednesday, May 6th, 2009

Ако някой си мисли че горе хвърчи нещо от рода на двуядрени процесори и терабайтови хардове – жестоко се лъже 🙂 Совалките на НАСА са технология от преди 30 години (и по последни данни ще бъдат бракувани за скрап до 2010та година) и авиониката им е на съответното равнище.

The IBM AP-101 computers originally had about 424 kilobytes of magnetic core memory each. The CPU could process about 400,000 instructions per second. They have no hard disk drive, and load software from magnetic tape cartridges.

Процесора има 16 броя 32-битови регистри, а наборът му от инструкции се състои от 154 инструкции, които могат да се променят чрез смяна на микрокода. Интересното е че целия процесор е в TTL изпълнение (!!!) и има скромните размери от 15/25/45 см. Тежи 25 кг.
През 1990 г. компютърът е бил ъпгрейднат с новата версия – AP-101S. Този звяр е имал около 1МВ памет и три пъти по-бърз процесор (изпълнявал е около 1.2 млн инструкции в секунда). Паметта вече не използва магнитно ядро, а CMOS технология с батерийно захранване. Това са данните за ъпгрейднатите части:

The main memory of each GPC (General Purpose Computer) is non-volatile (the software is retained when power is interrupted). The memory capacity of each CPU is 81,920 words, and the memory capacity of each IOP is 24,576 words; thus, the CPU and IOP constitute a total of 106,496 words.

Сто хиляди думи програма. Софтуера на совалката може да се събере в паметта на микроконтролера, който ползвам за дипломната си работа.
В совалката е имало шест компютъра с общо предназначение (GPC-та). Пет от тях са правили едни и същи изчисления. Резултатите се сравняват и ако някой от компютрите даде различен резултат, останалите го приемат за грешка и го изключват от системата. На шестият компютър върви същата програма, но написана от съвсем независим източник. Той е последната възможност на астронавтите ако всички други компютри откажат.
Всеки от AP-101 компютрите използва по 600 вата мощност.

Интересни са прогнозите през годините за това колко памет ще иде за програмата на совалката.

Most estimates in the 1969 to 1971 period ranged around 28K words. Rockwell International settled on 32K in its bid and won the contract partially because of that estimate. NASA, trying to save itself from later difficulties, bought 64K of memory for each computer, hoping that doubling the estimate would be enough (despite memory increases in previous programs of several hundred percent). Unfortunately, the
software grew to over 700K, requiring not only more computer memory, but the addition of mass memory units to hold programs that would not fit into the extended core. Parten said after this, “I don’t know how
you ensure proper memory size ahead of time, unless you’re incredibly lucky”.

Програмите за излитане, за поддържане на орбита и за обратно навлизане в атмосферата са се съхранявали на отделни ленти, които астронавтите са зареждали в съответните случаи. След ъпгрейда с AP-101S, вече всички програми е можело да бъдат съхранявани в главната памет.
Интересен е бил бъгът в софтуера, който е рестартирал компютрите при всяка смяна на годината от 31 декември към 1 януари. За това совалките не са правели полети, които включват тези дати. Този бъг е бил оправен чак през 2003 г.
Компютрите са можели да бъдат препрограмирани в полет, ако се появи критична ситуация:

The memory can be altered in flight. The ground can uplink bursts of 64 16-bit halfwords at a time, which can replace data already in the specified addresses. The crew can also change up to six 32-bit words simultaneously by using their displays and keyboards. However, those changes must be hand keyed in hexadecimal.

Представяте ли си как астронавта за три секунди набира сто инструкции по машинни думи 🙂

Понеже видео обработката по онова време е била трудоемка работа, цял отделен компютър е бил посветен на обслужването на дисплеите, където се извеждала информацията от останалите компютри.

Displays placed on the CRTs are controlled by a special-purpose computer with a 16-bit word size and 8K of memory. This computer provides display control and can create circles, lines, intensity
changes (highlighting), and flashing messages.

Интересни неща могат да се намерят за компютрите в космоса 🙂
По материали от Wikipedia и изходящите й връзки.