Archive for the ‘ежедневие’ Category

Уикенд

Sunday, August 28th, 2011

Петък вечер адски ме ядосаха и ми се прииска да убия някого. За това събота сутринта събрахме една торба патрони с бащата, дръпнахме се от града и си намерихме жертви. Първите няколко изстрела бяха калибриращи и нищо не падна (освен някакво птиче).

Умрете, бутилки!

Макаровия се губеше в ръката ми

Нямам много опит с огнестрелно оръжие, но шишетата си го отнесоха.
Дядо ми измъкна един дърт парабелум. С него неговия баща – моят пра-дядо – се е сражавал в септемврийската революция. Разликата между парабелума и макаровия ми се стори голяма, макар че въобще не съм разбирач. С макаровия уцелвах по един от пет пъти, а с парабелума имах два от два точни.

Лара Крофт беше с нас

Още от сутринта се бяха образували едни апетитни фотогенични облачета

Времето беше прохладно и деня тепърва започваше. Имах още много енергия за хабене и ми се искаше да си направя прилична разходка. През последните две седмици температурите бяха адски и бях пуснал корени под климатиците. Идеята беше да мръднем до баните и от там нагоре през Богородичната стъпка да се качим на връх Голям Кайряк. Сравнително лек маршрут само с един по-сериозен наклон. Освен това беше празник – на този ден (27 август) през 1895 г. Алеко Константинов изкачва Черни Връх и поставя начало на организираното туристическо движение в България.
За съжаление никой не оцени готиното време и нямаше кой да ми уйдиса на акъла. Сам не ми се ходеше по горите, така че потърсихме алтернатива за следобеда. Облачетата бяха много примамливи и ми се прииска да направя един кадър с отражението им във вода. Пак се сетих за баните – там има езеро, паркове, скара-бира… Въобще готино място за събота следобед. А и понеже *ходене* имаше само по асфалт и то не много – желаещи се намериха :Р Натоварихме се и – газ. По криволичещия път нагоре се разминахме с някаква сватба. Черен мутренски джип беше файтона на младоженците и на капака му беше завързан букет с размерите на първолаче.
На разклона за баните имаше изненада – имаше полицейски коли и бяха отцепили с конуси отбивката за центъра. “ВТФ” си викаме ние, и продължихме през почивните станции. Гражданското присъствие беше доста засилено и вече почвахме да се чудим какво става. Нещата станаха ясни след първите два автобуса с народни носии. Бяхме уцелили деня в който се провежда фестивала “Богородична стъпка”. Това е фолклорно събитие, което събира ансамбли от цяла България. Тогава баните стават панаирджийско селище за няколко дни и временно малкото селце чупи рекордите по плътност на населението.

Посетителите бяха насядали по тревните площи

Панаирът е пълен

За всекиго по нещо


Отборите бяха строени в готовност


Надпяването беше сериозно и оспорвано


Средната възраст на участници и зрители да беше към 76 години. Чудна работа - някои бабки нямаха въздух да ходят и да живеят, обаче като отворят едни звучни гърла...


Публика


Музика без скара-бира няма


Класическо барбекю, направено от срязан бойлер

Лека полека си направихме обиколката и се запътихме към езерото. Надявах се облачетата да не ми избягат. Преди това приятно се изненадах да видя един фонтан, който не беше работил 20 години.

Тук имам снимка как 5-годишен джапам по камъните


Някой се изкушават да се разхладят още малко


Децата нищо не ги спира

Ако някой се загледа в храсталаците на страни би видял интересна гледка:

Щайга с водни лилии

Най-после стигнахме до езерото. Водата беше спокойна и никак не отразяваше панаира, който се случваше на 30 метра от нея.

Не се сдържах





И една сглобена панорама за финал

Имам чувството че в МТЕЛ никой не знае какво прави

Wednesday, August 10th, 2011

Понеже от както имам умен телефон интернет потреблението ми леко се увеличи ми се прииска да си активирам някакъв пакет с вградени мегабайти. Дефаултния интернет на МТЕЛ е обирджийски – 2.50 лв/МВ.
Разгледах офертите и си харесах MTEL SURF 25 – за 5 лв предлагат 25МВ и цена от 0.10 лв/МВ след това.
Намерих време и отидох до магазин на МТЕЛ да разпитам за подробностите. Там учтивата касиерка ме наспами с оферти, които не ме интересуват и ми заяви че могат да ми активират само пакети от SURF 100 и нагоре. За малкия пакет можело с SMS или с обаждане на оператор. Всъщност объркала се – без SMS, а само с обаждане. Добре, рекох си аз и се прибрах с идеята най-скоро да си направя обаждането. Не ми беше спешно и работата остана за след дни.
Бяхме после в Копривщица за уикенда и не можах да си намеря читав нет. Та се сетих за тази възможност. Обадих се на *88 и ги помолих да ми активират пакета. От там ми поискаха клиентска парола. WTF, викам си аз – ква е тая парола? Ами такава – тайна парола, която е трябвало да си сетна преди това. И сетването става само в магазин. Ухх, ще се търси магазин. Оказа се че в ГРАД Копривщица нямало нито един магазин на МТЕЛ. Но ако искам да си платя телефона, можело да стане в банката на центъра.
Изкарах си уикенда без нет, не умрях. Прибрах се в Пловдив, отидох в магазина. Активираха ми клиентската парола за две минути и понеже пак не ми беше спешно – оставих работата за по-късно.
Обаждам се днес на оператора, въоръжен с клиентска парола, номера на фактури и каквото още биха могли да ми поискат… “Ще ми активирате ли MTEL SURF 25?” – “Ми не, това може да стане само в магазин”. ГРРРРРРРРР! “Ами аз бях в магазина и от там ми казаха така и така – само на оператор. Сега вие ми казвате – само в магазин. ВТФ?” – “Съжалявам”. Точка. Толкова.

Или никой в МТЕЛ не знае какви собствените им процедури или нарочно ме мотат.

Празници

Monday, December 28th, 2009

Чудех се какво да блогна този месец. Темата с празниците никога не остарява, та видях този пост от преди една година и продължавам да си държа на своето – тъпи празници 🙂
Цялата истерия покрай шопинга и преместването на гигантски маси хора от точка А до точка Б докарва повече негативни емоции отколкото празниците правят позитивни.
Реших да си направя новогидшното ходене на кино, а то се оказа че за “Аватар” в IMAX за дни напред всички места са запазени. Нищо – за сега гледам на ново Firefly и продължавам да му се кефя 🙂

Lately

Monday, June 15th, 2009

Доста неща се случват напоследък, но пък нещо не ми се пише. За това пък се насъбраха и ще отделя по една-две думи на повечето от тях:
> Гледах новия Терминатор. Виках от кеф в киното 🙂 Кино Cinema City в пловдивскио мол си е почти city! Трийсетметров щанд за пуканки и кола, километрични коридори, десет зали… костюмирани типове, които ти късат билетчето!
> Гледах и новия Стар Трек, но той пък нещо не ми хареса. Това беше в кино Арена в старозагорскио мол и киното не ми хареса. Смачкано е на фона на Cinema City, екрана имаше вид на чаршафа от киното в селското читалище, лентата имаше дефекти (вертикални ивици) през половината дължина на филма.
> Най-после си намерих сандали! В Стара Загора на пазара за 25 лв. Някаква кожа или имитация. За сега се държат добре и след 2-3 часа ходене нямат забележими бъгове.
> Продължаваме да отстраняваме бъгове по електромера и по системата за логване на данните (която има адски яко име и лого, но няма да ви ги покажа, за да не ги откраднете 8) ). От мен да мине ще оставя линк към демото на системата, което показва само статични данни (но ъпдейтващи се постоянно!) от RRD-то с температурите. В алфа версията ще има справки по периоди, в които ще излизат средните температури и изразходена ел. енергия и всичко това ще е с много готини мърдащи се графики… Няма да можем да минем лятото с дипломните работи. Много писане искат. Така че до септември.
> Вързахме компютъра на Станислав към електромера. Винаги ни е вълнувал въпроса “Колко ток харчи един постоянно работещ кош за месец?” и решихме да го измерим. Конфигурацията е следната: Pentium 4 530 3GHz, 512MB DDR2, ASROCK CONROE-945G, 160GB SATA Seagate. Данните от електромера са: idle – 60W, load – 100W. Консумацията от монитора (19″ CRT) е 90W. В енергия компютъра прави 30*24*0.08 = 57.6 kWh, а в пари: 57.6 * 0.16 = 9.21 лв. За тока в сметката съм използвал средната цена според битовите потребителски цени на EVN.
> Търсим си квартира. Две или три стаи, четерима човека сме. Далече от Тракия, Кичука, Смирненски и други уестърнски райони. До сега сме видели четири предложения и почти взехме едното. На 25-ти този месец ще ни изтикват от общежитието.
Това е за сега.

Краят му се вижда

Wednesday, April 15th, 2009

Остават по-малко от 40 часа до последната лекция за цялото следване. Нещо обаче въобще нямам чувството че всичко свършва, като знам колко работа имаме още докато си вземем дипломите. Някак си обаче ми става тъжно като си помисля как бързо излетяха четири години.