Archive for February, 2012

Игрите на Глада – Hunger Games (spoiler free)

Wednesday, February 1st, 2012

Преди няколко седмици бях на кино и видях за първи път трейлъра на Hunger Games. Когато го видях в главата ми се забиха две впечатления – Небесните господари + Бойно поле Земя. Клипа беше от онзи тип, който посаждат някаква идея идея в главата на зрителя. Идея с потенциала да се разгърне и превърне в нещо гигантско. Много ме впечатли. Краткото 2-минутно представяне успя да задържи въобръжението ми за 2 дни. Вече почвах да си мисля колко ще е хубаво ако напишат книга по филма, когато на следващото ходене на кино забелязах: “From the best-selling epic novels…” Уха! Значи вече има книга! И… до там. От адски много време не си бях купувал книги и честно казано съм отвикнал да чета.

Ходихме още няколко пъти на различни филми. Колкото повече го гледах този трейлър, толкова повече се усилваше жаждата за добра история. Един ден не издържах и си купих първата книга. Изядох я за една вечер. Насилих се на втората книга да си удължа удоволствието и я прочетох за два дни. Преди третата книга си дадох малко отсрочка и също я хапнах за два дни.

Какво ми хареса:

  • успя да ме задържи до последния момент – наистина книгите се четат на един дъх и то не съвсем диагонално
  • любимия ми пост-апокалиптичен сетинг – може и да е поизтъркан, ама на мен си ми харесва 🙂
  • всяка глава завършваше с изненада или някакво разкритие. Видех ли празна страница, очите ми нетърпеливо се насочваха към края на текста да прочета събитието
  • разказите за окръзите – съпоставянето между тях и Капитола, борбата за оцеляване в 12-ти
  • цялата бунтарска история беше поставена от съвсем различна гледна точка – всички сме чели за великите революционери и лидери… е, тук четем за киното 🙂

Какво не ми хареса:

  • любовната история – Смея да твърдя че 90% от цялата трилогия се върти около един сълзлив любовен триъгълник, което ми дойде прекалено. По принцип нямам нищо против любовните истории във фентъзито, стига да не се натрапват. В Колелото на Времето има любовен мега-пето-шестоъгълник, който обаче си е съвсем на мястото и не пречи историята да се развива по съвсем нейн си начин. В Hunger Games обаче всичко се върти около любовната история – подобно на Здрач. Е, не е чак толкова зле, трае се. Даже ако си падате по такива неща, много ще се изкефите. Но за мен в едно фентъзи трябва да се наблегне на другите неща, а любовта да има по-скоро поддържаща роля.
  • скоростта на събитията беше съвсем различна. Понякога в рамките на един пасаж посредата на главата минаваха седмици или месеци историйно време… и точно когато ти се струва че е майтап или някой сънува, всичко се оказва реално
  • пуцаницата – прекалено голяма част беше чиста пуцаница – по половината от две книги. За сценарий на филм би била чудесна, но на фона на останалото ми се стори плоско и не добре разказано. Аз се изгубвах отвреме-навреме в екшъна и не можах да си го представя добре. Все пак може и аз да съм си виновен – отвикнал съм да чета…
  • прехода между първите две книги – според мен първата книга трябваше да свърши както свършва втората, двете да се слеят в една и да се завърши с третата книга
  • третата книга ми се стори претупана – точно там имаше голямо поле за изява
  • копирането на древен Рим – прекалено римско ми беше. Тази тема ми се струва прекалено историческа за да участва толкова силно във фентъзи. Това столицата да се казва Капитола в която всички се казват Флавий, Сенека или Цезар и купонясват до вомитариума…

Въпреки всичко трилогията не ми беше неприятна. Наистина се чете бързо и увлича. Дори много ме заинтригува, щом си дадох труда да постна в блога 🙂

Нямам търпение да видя филма. Според това което поех от книгата, могат да го направят по два начина – или да е много добър, или да е провал.