Archive for August 28th, 2011

Уикенд

Sunday, August 28th, 2011

Петък вечер адски ме ядосаха и ми се прииска да убия някого. За това събота сутринта събрахме една торба патрони с бащата, дръпнахме се от града и си намерихме жертви. Първите няколко изстрела бяха калибриращи и нищо не падна (освен някакво птиче).

Умрете, бутилки!

Макаровия се губеше в ръката ми

Нямам много опит с огнестрелно оръжие, но шишетата си го отнесоха.
Дядо ми измъкна един дърт парабелум. С него неговия баща – моят пра-дядо – се е сражавал в септемврийската революция. Разликата между парабелума и макаровия ми се стори голяма, макар че въобще не съм разбирач. С макаровия уцелвах по един от пет пъти, а с парабелума имах два от два точни.

Лара Крофт беше с нас

Още от сутринта се бяха образували едни апетитни фотогенични облачета

Времето беше прохладно и деня тепърва започваше. Имах още много енергия за хабене и ми се искаше да си направя прилична разходка. През последните две седмици температурите бяха адски и бях пуснал корени под климатиците. Идеята беше да мръднем до баните и от там нагоре през Богородичната стъпка да се качим на връх Голям Кайряк. Сравнително лек маршрут само с един по-сериозен наклон. Освен това беше празник – на този ден (27 август) през 1895 г. Алеко Константинов изкачва Черни Връх и поставя начало на организираното туристическо движение в България.
За съжаление никой не оцени готиното време и нямаше кой да ми уйдиса на акъла. Сам не ми се ходеше по горите, така че потърсихме алтернатива за следобеда. Облачетата бяха много примамливи и ми се прииска да направя един кадър с отражението им във вода. Пак се сетих за баните – там има езеро, паркове, скара-бира… Въобще готино място за събота следобед. А и понеже *ходене* имаше само по асфалт и то не много – желаещи се намериха :Р Натоварихме се и – газ. По криволичещия път нагоре се разминахме с някаква сватба. Черен мутренски джип беше файтона на младоженците и на капака му беше завързан букет с размерите на първолаче.
На разклона за баните имаше изненада – имаше полицейски коли и бяха отцепили с конуси отбивката за центъра. “ВТФ” си викаме ние, и продължихме през почивните станции. Гражданското присъствие беше доста засилено и вече почвахме да се чудим какво става. Нещата станаха ясни след първите два автобуса с народни носии. Бяхме уцелили деня в който се провежда фестивала “Богородична стъпка”. Това е фолклорно събитие, което събира ансамбли от цяла България. Тогава баните стават панаирджийско селище за няколко дни и временно малкото селце чупи рекордите по плътност на населението.

Посетителите бяха насядали по тревните площи

Панаирът е пълен

За всекиго по нещо


Отборите бяха строени в готовност


Надпяването беше сериозно и оспорвано


Средната възраст на участници и зрители да беше към 76 години. Чудна работа - някои бабки нямаха въздух да ходят и да живеят, обаче като отворят едни звучни гърла...


Публика


Музика без скара-бира няма


Класическо барбекю, направено от срязан бойлер

Лека полека си направихме обиколката и се запътихме към езерото. Надявах се облачетата да не ми избягат. Преди това приятно се изненадах да видя един фонтан, който не беше работил 20 години.

Тук имам снимка как 5-годишен джапам по камъните


Някой се изкушават да се разхладят още малко


Децата нищо не ги спира

Ако някой се загледа в храсталаците на страни би видял интересна гледка:

Щайга с водни лилии

Най-после стигнахме до езерото. Водата беше спокойна и никак не отразяваше панаира, който се случваше на 30 метра от нея.

Не се сдържах





И една сглобена панорама за финал