Archive for April, 2009

Microsoft Maps изпревари базата на Google Maps

Sunday, April 26th, 2009

Става дума за снимките с висока разделителна способност. Не знам от кога но live.maps.com имат снимки на Стара Загора, а Google още нямат. При все че удобнен материал има поне от пет месеца (както съм писал вече в този пост), Google си играят да правят подводничарски и Формула 1 симулатори вместо да си ъпдейтнат снимковата база. Фотосите на Стара Загора са сравнително нови – има го мола. Единствената критика е че в южната и в западната част на региона има гадни облаци. Целия high-res регион не е много голям (приблизително 10х10 км) – на запад стига до Старозагорските бани, на север – до Змейово, на изток – АТЗ-то и на юг до изхода на магистралата.

Update

Monday, April 20th, 2009

Най-после се наканих да си оправя Blogroll-а и въведах българските блогове, които следя. Скоро ще направя категория и за чуждите. Току що добавих и чуждите. Брех, очаквах че цялата бройка ще се окаже по-голяма. Освен това си разчистих малко Google Reader-а от блогове, които не са ъпдейтвани от Х месеца.
Ако някой чете този блог, ще му се зарадвам ако ме добави в неговия Blogroll 🙂

Краят му се вижда

Wednesday, April 15th, 2009

Остават по-малко от 40 часа до последната лекция за цялото следване. Нещо обаче въобще нямам чувството че всичко свършва, като знам колко работа имаме още докато си вземем дипломите. Някак си обаче ми става тъжно като си помисля как бързо излетяха четири години.

Различни метъли се явяват на студентски изпит

Saturday, April 11th, 2009

Tраш метъл: студентът влиза залитайки в аудиторията, изяжда билета си, отговаря не по темата и си излиза.
Хеви метъл: студентът пристига, яхнал чопъра, кьоркютук пиян, при влизането допива бутилка бира, хвърля я на катедрата, изтегля си въпрос, оригва се звучно, отговаря и си излиза.
Дет метъл: студентът влиза, убива преподавателя и си излиза.
Блек метъл: изпитваният пристига късно вечерта, завързва преподавателката и я провесва от тавана, след което жестоко я измъчва, изцапвайки масата, върху която е нарисувал пентаграма с кръвта на младенец.
Гор метъл: влиза залитайки в аудиторията, изнасилва преподавателката, след това я убива, изнасилва я още веднъж, изкормва тялото и изяжда вътрешностите, размазва останките по цялата аудитория и отново я изнасилва.
Дуум метъл: студентът си изтегля билет, но осъзнава, че никога няма да отговори на тези въпроси, изпада в депресия и се самоубива. Трупът му е изнасилен от всички присъстващи.
Прогресив метъл: студентът пристига с китарата си и изсвирва 26-минутно соло, в следствие на което професорът умира от скука.
Глем метъл: преподавателят пада от стола си от смях при вида на студента и му поставя отличен. студентът събира козметични продукти от присъстващите момичета и оцветява изпитните билети в розово.
Грайндкор: студентът пристига, минута-две размахва ръце и реве нещо нечленоразделно, след което си тръгва.
Ню метъл: панталоните на студента се закачат за вратата и той не може да влезе в аудиторията.
Индъстриъл: студентът пристига целият в кал и мръсотия, псувайки на майка, и охраната го изхвърля.
Готик метал: студентът пристига с черна карета, влиза в аудиторията, като си поправя грима и демонстрира патос, изпада в депресия и се разплаква. После си спомня за смъртта и още веднъж изпада в депресия. Изтегля си билет, вижда, че въпросите не са истински, и изпада в патосна депресия. Преподавателят също разбира това и също се депресира. Всички останали се депресират и заплакват. Изпитът не се състои, светът не е съвършен.
Пънк-рок: студентът пристига облечен в черно сако, пиян като кирка и без зъби, плюе на пода, изпикава се върху масата с билетите, като опръсква леко преподавателя, оригва се и заспива.
Руски рок: влиза група студенти, които постоянно си отстъпват място един на друг и се черпят с бира, събират по 2-3 рубли от всеки присъстващ, после всичките седем отговарят на един билет и си заминават с трамвая, като го клатят.
Пауър метал: студентът идва облечен в елфически доспехи, отговаря безпогрешно на абсолютно всички въпроси от билета и на въпросите на преподавателя, след което награбва най-красивата колежка и си тръгва с нея обратно към омагьосаната гора, яхнал бял еднорог.
Национал-социалистически метъл: студентът влиза, облечен в нацистка униформа, следван от маршируващи колеги. всичките кряскат “хайл!” с изпъната напред дясна ръка. студентът изтегля билет, отговаря безупречно точно, но въпреки това не успява да вземе изпита, понеже идва полиция и го арестува.
Фолк метъл: студентът влиза с игрива походка, облечен в разнородни парцали, свирейки на акордеон и следван от няколко подобни като него колеги с китара, цигулка, дайре и прочее. всички студенти в аудиторията играят в ритъм, с изключение на преподавателя, който заспива от отегчение.
Християнски метъл: студентът влиза, облечен в бяло расо, и приканва присъстващите да се покаят, защото краят наближава. Колегите го повалят на земята и го заритват вкупом, а професорът с голямо задоволство му пише двойка.
Симфоничен метъл: изпитът се провежда в огромна зала, където под съпровода на огромен оркестър студентът извисява прекрасен глас. Всички слушат прехласнати, забравили за какво всъщност са се събрали.
Викинг метъл: студентът изкъртва вратата с могъщ ритник и връхлита с рев към катедрата, екипиран с броня, рогат шлем и огромна брадва. Започва да сече като бесен наляво-надясно, аудиторията панически се изнася. Накрая студентът сгащва в един ъгъл примрялата от страх преподавателка, изнасилва я до смърт, прибира всичките й пари и бижута и си тръгва победоносно, запалвайки университета след себе си.

Видяно из интернет.

Терминала е ваш приятел

Thursday, April 9th, 2009

Всеки, който употребява това сложно устройство – компютъра, рано или късно се налага да се сблъска с гадния черен екран, в който се пише. Обикновено това се случва в ситуации, които спасяват живот (или хард диск) или убиват живот (или хард диск).
До един момент светът е розов и шарен – иконките са толкова големи че можеш с пета да ги натиснеш; готини жълти балончета изскачат с пукане от всички посоки и предпазват потребителя от фатални грешки (като примерно да си затвори не запазения документ); цялата работа с компютъра може да се сведе до натискане на първото копче на мишката (защо въобще ги правят с две?).
В друг момент иконките се сгърчват и се разбягват от работния плот (това, което се намира зад всички прозорци). На место жълтите балончета излизат грозни кутии с червени хиксове. Шарените прозорци изчезват и се появяват едноцветни сини екрани.
И на някой етап от повсеместното скапване – я по съвет на приятел (хакер!), я по дочут слух от махленски циганки, потребителя натиска магическата комбинация от копчета (яяя, клавиатурата имала други бутони освен SPACE и ENTER) или буутва от диск с надпис “*nux”… Той очаква че това автоматично ще му реши проблема и отново ще се върне в шарения си свят, но вместо това го посреща грозен черен екран без нищо (надписите на неразбираем английски се броят за “нищо”, щом не са оградени в красиво съчетана цветна рамка) на него. На този етап нещо под лъжичката на потребителя започва да трепери. Започва да осъзнава колко е забатачено положението, за дето е принуден да прибегне до такива езотерични спасителни методи.
Тук потребителя се отдръпва няколко стъпки от компютъра – да не би случайно да натисне нещо по клавиатурата, че кой знае какво може да се случи от тук натам. Потребителя е в абсолютна безизходица, защото задължително има купчина документи, музика или филми на компа, които не трябва да се скапят.
В следващата фаза потребителят захапва някаква комуникация (телефон, Skype или ICQ от другия компютър) и звъни на приятеля си, който се е оказал слуга на дявола (онзи дето го излъга да стигне до тук – хакера!) или директно завлачва в офиса фирмения администратор (ако се е случило на работен компютър – още по-зле, защото някой може да му удържи от заплатата счупения компютър). Та от тук нататък потребителя получава указания от приятеля си какво трябва да пише му предава обратно отговорите на компютъра. Започва да се чувства като чужденец в страна, където хора и машини имат общ език. И се почва:
“Ама това елесминусел как се пише?”
“Ами ти така го казваш слято, от къде да знам че имало интервали между думите”
“Ааа, значи в началото на това дето пиша файловете има наклонена черта, ама в края няма? Да не ме лъжеш?”
“Ами тука даде някаква грешка, ама не знам какво означава, щото е на английски”
“Ами излязоха една камара надписи, де да ги знам кво означават”
“Ама не мога ли първо да натисна еф едно и после алта да задържа или трябва обратното?”
“Къде е това копче еф тринайсет?”
“Това мигащото изчезна и сега не мога да пиша нищо, какво да правя???”

След известно време потребителя е толкова натоварен психически че не може да понесе едновременната атака от две страни – от към компютъра и от към приятеля му. Естествено нищо не става. В края на краищата комуникацията се разпада без задоволителен резултат. Потребителя още го е страх за музиката/филмите/документите на харда му, но вече поне има кой да обвини за всички злощастия 🙂