Archive for March, 2008

Кубинците дръпнаха крачка напред

Monday, March 31st, 2008

Новия ‘президент’ на кубинците нещо се е ентусиазирал и е вдигнал с няколко звезди стандарта на живот.
Вече хората живеещи в Куба ще могат да се възползват от благата на цивилизацията – мобилни телефони, микровълнови печки, компютри и друга битова техника.
Но това не е всичко. За да се възцари пълна демокрация и разхайтеност, вече кубинците ще могат да наемат и стаи в хотели 🙂

Духа на времето

Thursday, March 27th, 2008

Скоро не се беше случвало филм да ми направи впечатление (след смешния руски филм за живата вода). Този филм ме впечатли в обратния смисъл – накара ме да се замисля и да се съглася с някои ‘обществени явления’ случили се напоследък и да стигна до някакви изводи.
За какво става дума?
Няма пуцане, нито хумор до дупка, нито извънземни. Нищо което да се дава по телевизията. Става дума за живота, защо американците са тъпи (нищо лично), защо има войни, защо има бедни хора и богати хора. Става въпрос за това – кое налага модата, за хората които стоят зад телевизията и медиите, за ораторските умения на ключови депутати и за животинските амбиции на група банкери. Става дума и за терористи.
Някои неща не ми харесаха, защото бяха съмнителни – цитати без източници или съмнителни такива, гръмки думи казани от ‘никой’… Но като цяло филма е пълен с истини, които всеки човек би видял, ако се замисли.
Режисьорското представяне е добро – филма те хваща, говори се със семпли фрази, няма засукани места и математика. Някои сцени са така представени, че човек настръхва.
Като се абстрахираме от негативните моменти, мисля че филма обяснява много истини – неща, за които всеки човек трябва да се е замислял много пъти през живота си. Примерно за речите на Хитлер в устата на Буш 🙂

Имената на функциите всъщност били указатели

Wednesday, March 26th, 2008

Днес ни показаха един пиниз, според който имената на функциите в С са всъщност указатели към началния адрес на функцията като алгоритмична структура в кодовия сегмент на програмата. Т.е. като имаш адреса можеш да стартираш функцията.
Ето една програма, която показва файдата от цялата работа:

  1.  
  2. #include <stdio.h>
  3. int test (int a){
  4.         printf("A: %d\n",a);
  5.         return a;
  6. }
  7. int druga (int a){
  8.         printf("B: %d\n",a);
  9.         return a-1;
  10. }
  11. int plqk (int (*test) (int a)){
  12.         printf("Rez ot test(%d)\n",(*test) (3));
  13.         return 0;
  14. }
  15. int main(void){
  16.         plqk(test);
  17.         plqk(druga);
  18.         plqk(main);
  19.         int * p = (int *) test;
  20.         printf("test: %p\n",test);
  21.         printf("druga: %p\n",druga);
  22.         printf("p: %p\n",p);
  23.         return 0;
  24. }
  25.  

За неразбралите – функцията plqk() извиква някоя от другите функции, като точно коя се записва във формалния параметър на бляк() 🙂

Инвентарна книга на социализма

Saturday, March 22nd, 2008

Взето от интернет – не помня точно от къде 🙂
Вие сте свидна рожба на социализма, отгледана през 70-те години, ако:

– сте виждали снимката на Тодор Живков със студентска шапка;
– чувайки думата “тюрбан“ се сещате за Людмила Живкова;
– знаете, че София е град, в който всичко има;
– разбирате смисъла на словосъчетанията “загниващ строй“, “зрял социализъм“ и “елементи на волунтаризъм и субективизъм“;
– знаете абревиатурите КОРЕКОМ, ТЕКСИМ, ТАБСО, СИВ, КДС, ДКМС, АБПКФ и АОНСУ;

(more…)

Още един убиец на пътя

Wednesday, March 19th, 2008

Днес си взех кормуването – голям шаш беше.
Два часа чакахме изпитващия да свърши с първата кола и киснехме на колички и кафенца в едно заведение. Най-после дойде нашия ред и супер изнервени се качваме аз и едно друго момиче. Пускам я кавалерски да мине първа и да намери тигрите и мечките (нали знаете как от праисторически времена идва тази традиция). Горката покара 5 минути, направи няколко грешки и изпитващия я свали. Сменяме се, сядам на шофьорското място и включвам виждането и чуването. И усещам че от някъде в колата се дъни истински норвежки черен метъл 🙂 И то от моите песни. Шаш. А то било, че съм си седнал на mp3 плеяра…
Покарахме 15-20 минути. Изгасих колата два пъти, ама не се стреснах и си запалих нормално. Имах още една-две малки грешки, ама извадих късмет и изпитващия ме прекара по лесни улички и накрая всичко свърши успешно…
Така че може да инкрементираме с единица броя на убийците по пътищата.